Когато Мануела Кьониг отива да пазарува за семейството си, тя не посяга към рафта и не слага в количката всичко, което ѝ харесва – на нея и на семейството ѝ. А сортира предварително предложенията – кои плодове са по-евтини тази седмица. Кое сирене е на промоция. Често тя купува ябълки, защото са най-евтини. И не взима сирене.
40-годишната самостоятелно възпитаваща децата си майка живее на ръба на бедността - въпреки че има постоянен договор към Toys"R"Us - американският магазин за детски играчки, който има 65 клона в Германия. Кьониг, като 90 на сто от служителите в магазините на тази верига, има работно място с „гъвкаво непълно работно време", пише в свой анализ германският Die Welt.
Това означава, че тя получава осигурен от работодателя само минимален брой часове. В същото време тя обаче трябва да има готовност по всяко време да работи по-дълго, и следователно не може да потърси втора работа. От този модел печели преди всичко компанията, защото тя плаща на служителите си, само когато магазините са пълни. Ако няма клиенти, служителите не получават допълнително работни часове, а с това – и заплата.
Същата схема в Германия използват и други работодатели. В цялата страна около 1,5 млн. души вече са засегнати от „ориентирано към капацитета променливо работно време", накратко – Kapovaz (от "kapazitätsorientierte variable Arbeitszeiten"), изчислява Германският институт за икономически изследвания (DIW) в Берлин.
Освен Toys"R"Us и други търговски вериги използват инструмента, който предоставя на търговците на дребно гъвкавост, но същевременно избутва служителите често до ръба на екзистенц-минимума. Kik, например, е подобен случай, но също и марки като Esprit, H&M и веригата за облекла Breuninger оперират по подобен начин.
И навсякъде, където заетостта варира значително, работата по поръчка очевидно става все по-привлекателна за фирмите - в ресторантите, в сферата на туризма или медицината. В старческите домове медицинските сестри се назначават само с такива договори.
Ниските данни за безработните – 2,744 млн. през април, с около 100 хил. по-малко отпреди година, в крайна сметка са просто „купени“. Купени с това, че политиците всъщност държат отворен един сив сектор в областта на ниското възнаграждение, в рамките на който хората работят на работни места „втора класа“. Чрез тях се компенсират всички бизнес рискове. Именно чрез договори от типа Kapovaz. Или чрез договори с определени дъщерни компании.
Веригата за продажба на мебели XXXL например, която навсякъде в Германия има огромни обекти за продажба, назначава своите служители чрез дъщерна компания. Тя получава договор от компанията майка.
Ако този договор бъде прекратен, то фирмата, която е назначила служителя, минава в несъстоятелност, а служителят може да бъде съкратен с един замах. В няколко града през последните години съдилища по трудовите спорове са се занимавали с подобни казуси на компанията.
Последният опит на федералния министър на труда Андре Налес да се противопостави на тези тенденции за гъвкавост, а именно – нови типове договори за работа, едва ли може да скрие факта, че компаниите ще заменят затворените вратички с нови креативни похвати и конструкции. И всичко ще продължи по старому, коментира Die Welt.
*Jobwunder - по аналогия с Wirtschaftswunder (германското икономическо чудо). Тук се има предвид чудо на пазара на труда.
23:00 | 11.09.22 г.