Очевидно светът на централните банкери и светът на средностатистическите граждани са различни. Миналата седмица беше белязана отново от парично-политически акценти, които в дългосрочен етап вероятно ще донесат повече вреди, отколкото ползи.
В понеделник гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги отново яростно защити своята парична политика. Той намекна, че вложителите, особено германските, носят вината за ниските лихвени проценти, които той счита за симптом, но не и причина за сегашните проблеми пред финансовите инвестиции. В сряда ЕЦБ реши постепенно да премахне от употреба банкнотите от 500 евро, за да насърчи борбата с престъпността.
Някои анализатори са на мнение, че речта от понеделник е била подготовка за решението в сряда. И двете събития имат една и съща цел – държавно финансиране чрез печатница за пари. Да се признае обаче това в прав текст би било интелектуално, морално и правно „обявяване на фалит“.
И двете събития при всички случаи показват наяве едни много сериозни конфликти в европейския финансов свят.
Да започнем обаче от самото начало. Президентът на ЕЦБ използва за начало на речта си пред Азиатската банка за развитие на 2 май стария аргумент на пренасищането със спестявания. Това означава, че спестяванията растат в световен мащаб - отчасти поради процесите на стареене в богатите страни, при които обаче няма налични и достатъчно доходоносни инвестиции. Това води, по думите му, до понижение на реалните лихвени проценти.
Търговският излишък на Германия е отражение на това развитие - в Германия трябва да се инвестира повече, аргументира се Драги. В допълнение той настоява и за приемане на необходимите реформи.
След това Драги се аргументира, че ролята на паричната политика трябва да бъде да се направят инвестиционните проекти по-привлекателни чрез по-нататъшното намаляване на лихвените проценти. Допълнителни смъквания на лихвените проценти биха направили спестяванията нежелателни и ще насърчават хората да консумират. Тъй като хората спестяват толкова много и понеже се инвестира малко, ЕЦБ трябва да продължи да свива лихвените проценти, коментира той.
Aргументацията съдържа две сериозни концептуални грешки. На първо място, настоящият проблем с ниските инвестиции просто не е проблем на търсенето, който може да бъде решен с експанзионистична парична политика или с по-висок публичен дълг. Той е, а това казва и Драги в речта си, структурен проблем. Много пазари, включително пазарите на труда в еврозоната, са свръхрегулирани, често в полза на традиционните оператори. По-ниските капиталови разходи не решават проблемите от този род. С други думи: това е микроикономически, а не истински макроикономически проблем. Мислене в посока на съвкупното търсене няма да помогне.
Втората опасна грешка – ниските лихви на централните банки в комбинация с покупките на държавни облигации в големи размери (Quantitaive Easing, QE) водят до това, че правителствата не предприемат структурни реформи. Реформите са трудни от политическа гледна точка, защото те вървят ръка за ръка с потенциални и често реални загуби за определени компании и за много служители. Това е валидно поне за краткосрочен до средносрочен план. Преди реформите да заработят и да се създават нови работни места, идват следващите избори, а политиците са заплашени от напускане на властта.
От тази гледна точка политиката на евтиното задлъжняване, в комбинация с обещанията за негативни реални лихви, е по-атрактивна от политическа гледна точка. Така ЕЦБ индиректно става лакей за онези, които не искат да предприемат реформи
Точно тук пасва и забраната за големите банкноти. Защото така ЕЦБ може да наложи по-лесно отрицателните лихвени проценти срещу банковия сектор (и обществото). По този начин разходите за съхраняване на парични средства в големи суми се повишават – за банките, както и за частните лица. Да, сред тях наистина може да има и престъпници, но е комично ЕЦБ да се представя като фронтмен на трансграничната борба срещу организираната престъпност.
Конфликтът на ЕЦБ върна напрежението между Северна и Източна Европа, което възникна принципно по време на кризата в еврозоната, писа и авторитетното британско списание The Economist. С големите си излишъци по текущите сметки Германия и Холандия са нетни заемодатели. Те пострадаха от ниските лихвени проценти, които помогнаха на южноевропейските държави да заемат повече кредити при изгодни условия.
Друг източник на напрежение е неравенството, което се засилва. Една нова книга на германския икономист Марсел Фратчер твърди, че хората с най-ниски доходи в Германия имат в действителност по-малко пари, отколкото хората в която и да е друга страна в еврозоната. Финансовата индустрия в Германия пък лобира все по-силно правителството и финансовият министър Волфганг Шойбле да защитят вложителите, пише още The Economist.
“За първи път държави и институции в Северна Европа наистина страдат от кризата“, казва Гунтрам Волф от базирания в Брюксел институт Bruegel. "Това не може да свърши добре", заключава той.
преди 8 години Сами се хванаха в мрежите си и доказаха ,че системата е грешна Капитализмът окончателно отстъпи място на кредитизма, който по същество е типична измамна схема на Понци ... Все още има изход и първата стъпка към него е да си признаем, че така не може да продължава занапред ... Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1752811994997027Иначе съм съгласен ,че политиците не взимат истинските мерки - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1701431930135034В Швейцария имаше референдум за тавана отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Реално нереално... ПЪРВО трябва да има апетит за риск. След това вече идва кредитирането. Един вид, цената на бензина е важна единствено ако някой иска да отиде някъде. Ако искам да обиколя Европа с кола да кажем, мога да си кажа че бих го направил, ама не мога да си го позволя, понеже бензина е скъп. Ако в такава ситуация намалят бензина, аз ще тръгна на път. Добре ама ако аз не искам да обикалям Европа а искам да си седя в София и да си пия кафето, тогава и без пари да направят бензина, все тая, няма да тръгна на път, защото просто не искам. Т.е. кредитирането е горивото на процеса, ама трябва да има процес иначе ще задавим колата------Евала! Отлично формулирано! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Очевидно светът на централните банкери и светът на средностатистическите граждани са различни---"Ха добрУтро!Много късно стигате до очевадните, простички истини."Ръста на икономиката" е понятие наложено като начин на мислене именно от баМките. На тях им е нужно да има "ръст", за да има кой да покрива "лихвата"! Една фирма реално погледнато няма нужда от "ръст на печалбата" - достатъчен е факта, че тя има печалба. А дали тази печалба е по-голяма или по-малка от предната - какво значение има това?! Реално никакво! Същото с още по-голяма степен важи и за хората. На тях пък "ръст" практически също не им е нужен, ако реалният доход - покрива нуждите.Цялата съвременна икономика на "стимулираното търсене", на "стимулираните нужди" (а в действителност - ненужни "нужди") - е тотално грешна! От там идва всичко! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Реално нереално... ПЪРВО трябва да има апетит за риск. След това вече идва кредитирането. Един вид, цената на бензина е важна единствено ако някой иска да отиде някъде. Ако искам да обиколя Европа с кола да кажем, мога да си кажа че бих го направил, ама не мога да си го позволя, понеже бензина е скъп. Ако в такава ситуация намалят бензина, аз ще тръгна на път. Добре ама ако аз не искам да обикалям Европа а искам да си седя в София и да си пия кафето, тогава и без пари да направят бензина, все тая, няма да тръгна на път, защото просто не искам. Т.е. кредитирането е горивото на процеса, ама трябва да има процес иначе ще задавим колата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години в капан са ти бастуни, в капан са! не искат да се примирят с неизбежното - ДА ОТПИШАТ невъзможните очаквания! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години в луксозния за разлика от нас ......---свършва това време... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Точно, никой не се замисля върху механизма на стимулиране на кредитирането. Реално ниските лихви са ефективни за определено време, докато стимулирането кредитиране достигне новото равновесие. След това няма как да надскочи това развновесие и ако лихвите се върнат нагоре реално се връщаме на старото равновесие. Един вид ниските лихви изземат бъдещето потребление да е сега, а после става още по-голяма дупка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години В кой свят живеят централните банкери? --------------------------------------------------------------------------------в луксозния за разлика от нас ...... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Централните банкери са в света на централните банкери. Те не могат да се опитват да решат проблема с други инструменти, освен тези които притежават - паричната политика. Друг е въпросът, че проблема с ниското потребление няма нищо общо с паричната политика и респ. не може да бъде решен с такива инструменти.Проблемът е, че Европа е пълна със застарели мързеливи и презадоволени бройлери, ужасяващи се от всякакъв риск и изтъкани от страхове за собственото си бъдеще и за бъдещето на стерилните си общества. Колкото и ниски лихви да даваш на тези хора, които от една страна имат всичко, от друга ги тресе шубе за бъдещето, те ще спестяват и няма да започнат да потребяват отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Добра статия на печатарска тематика, но ако забраним банкнотите с голям номинал, значи ще следва да печатаме още повече банкноти с по-малък номинал за да се направят същите суми. Може обаче да се разсъждава и така: ако оставим 500евро в обръщение, току-виж хората започнат да ги използват по-масово ако цените тръгнат нагоре и да стане паника. Дайте да си вържем гащите и да изпреварим инфлацията, да ги махнем тези големите банкноти преди нея, че да не се стрякат после хората с някакви аналогии от миналото.А ниските лихви няма да накарат хората да си изхарчат спестяванията за ненужни неща. Напротив, ако няма лихви човек пести още повече, защото вижда че сам ще трябва да се опраявя след време. Несигурността не води до нищо положително. отговор Сигнализирай за неуместен коментар