IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

В кой свят живеят централните банкери?

Проблемът с ниските инвестиции не е проблем на търсенето, който може да бъде решен с експанзионистична парична политика

08:48 | 09.05.16 г. 68
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Очевидно светът на централните банкери и светът на средностатистическите граждани са различни. Миналата седмица беше белязана отново от парично-политически акценти, които в дългосрочен етап вероятно ще донесат повече вреди, отколкото ползи.

В понеделник гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги отново яростно защити своята парична политика. Той намекна, че вложителите, особено германските, носят вината за ниските лихвени проценти, които той счита за симптом, но не и причина за сегашните проблеми пред финансовите инвестиции. В сряда ЕЦБ реши постепенно да премахне от употреба банкнотите от 500 евро, за да насърчи борбата с престъпността.

Някои анализатори са на мнение, че речта от понеделник е била подготовка за решението в сряда. И двете събития имат една и съща цел – държавно финансиране чрез печатница за пари. Да се признае обаче това в прав текст би било интелектуално, морално и правно „обявяване на фалит“.

И двете събития при всички случаи показват наяве едни много сериозни конфликти в европейския финансов свят. 

Да започнем обаче от самото начало. Президентът на ЕЦБ използва за начало на речта си пред Азиатската банка за развитие на 2 май стария аргумент на пренасищането със спестявания. Това означава, че спестяванията растат в световен мащаб - отчасти поради процесите на стареене в богатите страни, при които обаче няма налични и достатъчно доходоносни инвестиции. Това води, по думите му, до понижение на реалните лихвени проценти.

Търговският излишък на Германия е отражение на това развитие - в Германия трябва да се инвестира повече, аргументира се Драги. В допълнение той настоява и за приемане на необходимите реформи.

След това Драги се аргументира, че ролята на паричната политика трябва да бъде да се направят инвестиционните проекти по-привлекателни чрез по-нататъшното намаляване на лихвените проценти. Допълнителни смъквания на лихвените проценти биха направили спестяванията нежелателни и ще насърчават хората да консумират. Тъй като хората спестяват толкова  много и понеже се инвестира малко, ЕЦБ трябва да продължи да свива лихвените проценти, коментира той.

Aргументацията съдържа две сериозни концептуални грешки. На първо място, настоящият проблем с ниските инвестиции просто не е проблем на търсенето, който може да бъде решен с експанзионистична парична политика или с по-висок публичен дълг. Той е, а това казва и Драги в речта си, структурен проблем. Много пазари, включително пазарите на труда в еврозоната, са свръхрегулирани, често в полза на традиционните оператори. По-ниските капиталови разходи не решават проблемите от този род. С други думи: това е микроикономически, а не истински макроикономически проблем. Мислене в посока на съвкупното търсене няма да помогне.

Втората опасна грешка – ниските лихви на централните банки в комбинация с покупките на държавни облигации в големи размери (Quantitaive Easing, QE) водят до това, че правителствата не предприемат структурни реформи. Реформите са трудни от политическа гледна точка, защото те вървят ръка за ръка с потенциални и често реални загуби за определени компании и за много служители. Това е валидно поне за краткосрочен до средносрочен план. Преди реформите да заработят и да се създават нови работни места, идват следващите избори, а политиците са заплашени от напускане на властта. 

От тази гледна точка политиката на евтиното задлъжняване, в комбинация с обещанията за негативни реални лихви, е по-атрактивна от политическа гледна точка. Така ЕЦБ индиректно става лакей за онези, които не искат да предприемат реформи

Точно тук пасва и забраната за големите банкноти. Защото така ЕЦБ може да наложи по-лесно отрицателните лихвени проценти срещу банковия сектор (и обществото). По този начин разходите за съхраняване на парични средства в големи суми се повишават – за банките, както и за частните лица. Да, сред тях наистина може да има и престъпници, но е комично ЕЦБ да се представя като фронтмен на трансграничната борба срещу организираната престъпност.

Конфликтът на ЕЦБ върна напрежението между Северна и Източна Европа, което възникна принципно по време на кризата в еврозоната, писа и авторитетното британско списание The Economist. С големите си излишъци по текущите сметки Германия и Холандия са нетни заемодатели. Те пострадаха от ниските лихвени проценти, които помогнаха на южноевропейските държави да заемат повече кредити при изгодни условия.

Друг източник на напрежение е неравенството, което се засилва. Една нова книга на германския икономист Марсел Фратчер твърди, че хората с най-ниски доходи в Германия имат в действителност по-малко пари, отколкото хората в която и да е друга страна в еврозоната. Финансовата индустрия в Германия пък лобира все по-силно правителството и финансовият министър Волфганг Шойбле да защитят вложителите, пише още The Economist.

“За първи път държави и институции в Северна Европа наистина страдат от кризата“, казва Гунтрам Волф от базирания в Брюксел институт Bruegel.  "Това не може да свърши добре", заключава той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:22 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

20
rate up comment 2 rate down comment 5
sdar
преди 8 години
Не си схванал логиката ми, целта не е да се стимулира потреблението, а хората които и без това са на върха на потреблението си да се впрегнат да работят още повече само и само да задържат сегашното потребление. А новите приходи от ДДС в бюджета има кой да ги мисли и харчи, че дори няма и да стигнат. Ето ти и потреблението. :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 12 rate down comment 0
misanthrope
преди 8 години
Пак се изказа неподготвен бе човек. Пак казвам, аз не съм икономист, но тук във форума някой беше написал нещо, което ми хареса и то е, че ако искаш да стимулираш потребление, следва да повишиш преките данъци и да намалиш косвените а не обратното. Значи с ниския подоходен данък стимулираш фирмите да дават на хората пари а с високото ДДС ги наказваш ако ги харчат и според теб, така стимулираш потреблението? Виждаш ли логика? Напротив, набиваш мощен прогресивен подоходен данък и признаваш безусловно за разход служебни автомобили, мобилни телефони, застраховки, дори приспадаш ипотечния кредит от данъчната основа на човека и тогава никой няма да иска заплата в пари а в придобивки и ето ти потребление. Това в загниващия запад е точно така, ама и то се е изчерпало там. Виж тука може да се направи ама къде ти пожарникар.. пък и ние немаме далавера да стимулираме потребление на вносни стоки
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 2 rate down comment 3
Атанасио
преди 8 години
На теория проблема на търсенето може да се реши с кредитиране но нали това правеха през последните десетилетия и според McKinsey Global Institute глобалният общ дълг за периода 2007-2014г. се е увеличил с $ 57 трилиона изпреварвайки ръста на световния БВП като проценти ,и Йон Хелевиг, от финландската консултантска компания Awara Group обясни как расте дългът и БВП - https://alterinformation.wordpress.com/2015/04/04/98419591/Казано иначе може още да се кредитира но това означава десетилетия лихви до нулата защото ако се вдигнат при 320% общ дълг - http://***.dw.com/bg/европа-тъне-в-дългове/a-17583328ЩЕ ИМА ФАЛИТИ ОЧУДВАМ СЕ ,ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОУМЕЯТ ЕЛЕМЕНТАРНИ НЕЩА макар ,че индоктринирането на съзнанието се прави лесно в иконом.наука с разни теории и глупости като неолиберализъм който е престъпление срещу човечеството при финан.капитализъм Обяснил съм - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1752811994997027
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 7 rate down comment 3
michaelis12
преди 8 години
свършва това време... -------------------------------------------е а дано ама надали, това го чакаме вече няколко стотин години нали банкерите са господарите на света не е Путин, Обозо или Меркелица те са само изпълнители на първите .....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 11 rate down comment 3
Атанасио
преди 8 години
Истина е ,че предимно банкстерите се нуждаят от безкраен растеж за да могат да ограбват хората с лихви и т.н. ''методи'' като за това си направиха ''система'',и трябва да се прочете книгата на проф. Валентин Катасонов(Световна кабала или Ограбване по еврейски)- https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1738898843055009
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 12 rate down comment 4
Атанасио
преди 8 години
Лихварите си направи ха ''система'' която изисква безкраен растеж но това е невъзможно в една затворена система като Земята Казано кратко като оставим темата за разделението и производителността на труда кризата е системна защото икономическият растеж не може да е безкраен ,защото крайното търсене от държавата и гражданите неможе да е безкрайно в една затворена система като Земята заради изчерпаемите енергийни източници(петрол,газ...) и глобалното затопляне - казано иначе за да има безкраен растеж трябва още една Земя и още милиарди консуматори на стоки и услуги.НО сегашното устройство на световната финансова система заради лихварството и т.н. доходност от акции,облигации се нуждае от безкраен растеж и тъй като това е невъзможно в една затворена система като Земята трябва нова ''система'' - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 4 rate down comment 19
sdar
преди 8 години
Прав си, но не и за решението с чужбина. Нали Китай го използва това решение, всичко отиваше за експорт, но и то си има край. Една икономика не може само на износ да разчита, както искат и нашите, трябва да има и стабилно вътрешно потребление.Според мен изхода е един и е ясен, за да има растеж трябва хората да се стимулират да харчат повече. Има начин, вдигане на данъците, ДДС-то да стане 30%, да се премахне и без това символичния подоходен данък у нас, както и другите преки данъци като имотния например. Дори ДДС-то може да стане 40% и да няма други данъци, само ДДС и акцизи. Така хората ще се стимулират да работят повече за да може да си купуват стоки според сегашното си потребление.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 16 rate down comment 3
misanthrope
преди 8 години
Извинявай че го казвам, но според мен изобщо не ти е ясно каква е играта. Можеби си дипломиран финансист и за това си доста затънал във формулировки и закони и от дърветата не виждаш гората.Да бачкат викаш. Ами това е идеята бе май френд, ама ЗА КАКВО да бачкат като няма потребление. Защо дойочо да прави вау-вета и аЛудита кат никой не ги иска? От друга страна, защо да бачка, като си има всичко? Нали требе да го накараш отчаяно да иска нещо, за да може от една страна да си скъсва з***дниka в името на това, от друга да си даде кинтите на друг, дето си е скъсал.... за да произведе това, което той иска, щото оня па иска нещо друго и со он и со форт! За това - Азия и Африка. Там хората са гладни. Нямат нищо а искат много неща и са доволни и на малко, а синдиката не им гарантира мнайста заплата и н години обезщетение за безработица и хората бачкат, що иначе.. глад
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 19 rate down comment 0
sdar
преди 8 години
Съгласен, с изключение на това че подминаваш други важни фактори, като липсата на достатъчно отпуск за да направиш пътуването. Масово хората нямат толкова свободно време, особено накуп. Един вид нека хората да потребяват, но и да бачкат без да спират, което си е противоречие.Отделно, предполагам че целта не е стимулиране на потребителски кредити, а на инвестиционни и ипотечни, защото там е масата. Обаче,за да инвестираш в нещо, първо трябва да намериш в какво, а то навсякъде вече има по някой, пазарната икономика не оставя празно място, обикновено де.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 18 rate down comment 0
pinoccio
преди 8 години
Много профанизирана връзка между спестяванията и търсенето е проследена в статията. Търсенето е функция на предлагането и обратно, а не на спестяванията - така поне пише в дебелите книги. Тия тиквеници, банкерите, се държат като айдуци - дайте си, та дайте си спестяванията. Те и индийците така обикалят бабичките по селата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още