Къде са корените на ислямския екстремизъм в Европа?

Белгийският историк Анри Пирен свързва раждането на Европа като християнски континент с разрива с исляма. Пирен обаче вероятно никога не би очаквал да се появи бюсюлманско гето в Брюксел, а още по-малко - страната му да се превърне в център на джихадизма заради маргинализираните и гневни млади мюсюлмани, пише за онлайн изданието Projet Syndicate Шломо Бен Ами, бивш израелски външен министър и вицепрезидент на Международния център за мир Толедо.

“Разводът” обаче не е опция точно сега. Нито пък “бракът” между двете религии, който се защитава например от ислямския учен Тарик Рамадан, внук на основателя на Мюсюлманското братство в Египет. Той твърди, че мюсюлманската етика и ценности трябва да бъдат инжектирани в европейската система. Едва тогава Европа не просто би толерирала исляма, а би го приела като неразривна част от себе си.

Проблемът с визията на Рамадан е, че Европа е предимно светски континент с по-напредничаво мислене за етиката. Ислямските общества, от друга страна, са едновременно дълбоко религиозни и дълбоко вкоренени в миналото.

Когато ислямистите говорят за политическа или социална реформа, те обикновено гледат назад, надявайки се за съживят времето, когато основните европейски принципи – от равенство между половете до гей браковете, се отхвърляха.

Пропуските на предложеното от Рамадан решение отразяват и недостатъците на неговото обяснение на явленията в Близкия изток, които той отдава до голяма степен с участието на Европа във войните в региона. Само че войните в Ирак и Афганистан бяха започнати от САЩ, които предлагат и безусловна подкрепа за Израел. Европа същевременно последователно критикува тези политики, но не Америка е подложена на рязък ръст на джихадистките настроения, пише Бен Ами.

За това вероятно е помогнало отдръпването на президента на САЩ Барак Обама от някои от тези политики. Когато започнаха бунтовете от Арабската пролет, например, той побърза да свали подкрепата си за тунизийски президент Зин ал Абидин бен Али и египетския президент Хосни Мубарак. Това позволи на протестиращите, вдъхновени от западния модел на демокрация, да си осигурят промяна на режима. Връщането към автокрация в Египет през 2013 г. чрез преврата на Абдел Фатах Сиси със сигурност не е подпомогнато нито от Европа, нито от САЩ.

През последните години Европа предлагаше на арабските страни много по-директна помощ, макар че вероятно можеше да направи и много повече, за да предотврати хаоса в някои от тези страни, например Либия.

По-общо казано, макар и Запада – особено САЩ, да допусна сериозни политически грешки в арабския свят през последните 50 години, външните сили не могат да бъдат обвинявани изцяло за срива в региона. Той е резултат от дълбока цивилизационна криза, която може да бъде преодоляна само от хората в арабския свят.

Ако външната политика на Европа не е отговорна за текущите вълнения в арабския свят, то със сигурност не може да бъде обвинявана и за възхода на джихадизма в собствените й граници. Реалният проблем се крие във вътрешните политики, смята Бен Ами. Става въпрос за дефицит на ефективни политики, свързани със социалната справедливост, образованието, жилищното настаняване и заетостта на младите европейски мюсюлмани. Маргинализирането генерира чувство на неудовлетвореност, което впоследствие се поддава и на нарастващата ислямофобия и възхода на шумните десни движения в Европа, коментира експертът.

Тази връзка се вижда то факта, че по-голямата част от европейските джихадисти идват от семейства в неравностойно положение, които не са особено добре запознати с ученията в исляма и нямат възможности за подобряване на живота им. Точно тези хора стават лесна плячка за екстремистите и така получават отдушник за гнева си срещу “дома”, който им отказва основополагащи блага.

Историята на мюсюлманите в Америка е мярка за провала на Европа. Подобно на повечето американци, мюсюлманите в САЩ поддържат определено количество вяра в американската мечта. Те попадат най-вече в средната класа и въпреки всички приказки за повишаване икономическото неравенство не са се отказали от убеждението, че упоритата им работа се възнаграждава.

Америка е страна на имигранти, с динамична икономика, която успява да активира новодошлите. За разлика от това в Европа подобряването на нечие социално положение е по-трудно и става все по-трудно в момент на икономическа стагнация и удивително висока безработица, посочва Шломо Бен Ами.

В Америка освен това мюсюлманите успяват да запазят своята идентичност в много по-голяма степен, отколкото в светска Европа. В известна степен това е обяснимо с основните ценности на Америка - лична отговорност и конституционен патриотизъм, които явно са по-лесно смилаеми за мюсюлманските общества там в сравнение със светския либерализъм в Европа.

Всичко това показва, че Европа трябва да погледне навътре към себе си, за да се справи ефективно с домораслия екстремизъм. Това не означава, че тя трябва да “темперира” секуларизма, а още по-малко либералните си ценности. Европа трябва да се вдъхне живот на собствената си “европейска мечта” и да гарантира, че всички хора имат достъп до реални възможности да подобрят живота си. В противен случай Европа ще се сблъска с изгубено поколение на милиони млади европейци и то не само мюсюлмани, заключава Бен Ами.