Европейската дългова криза изглежда отново се събужда. Проблемите на Гърция, Испания и Португалия изглежда отново започват да изплуват на повърхността, пише за MarketWatch Сатяджит Дас, бивш банкер и автор на книгата “Ерата на стагнацията” (The Age of Stagnation).
Дас подчертава обаче, че кризата все повече се приближава и към ядрото на еврозоната – по-конкретно към Франция и Италия, които са най-уязвими.
Защитниците на двете страни твърдят, че те са модерни нации със завидно икономическо родословие. Италия и Франция са съответно 13-та и 9-та най-големи икономики в света. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението през 2014 г. се оценява на 34 500 долара за Италия и 40 400 долара за Франция.
И двете страни могат да се похвалят с многобройно и добре образовано население, продуктивна работна сила, добре развита инфраструктура и значителен икономически и социален капитал.
В допълнение, и двете държави са водещи селскостопански и индустриални сили, силни са в производството на различни технически продукти, луксозните стоки, хранително-вкусовата промишленост, фармацевтичните продукти и модата. И двете страни са сред водещите износители и основни туристически дестинации в глобален мащаб.
Франция дори има благоприятни демографски перспективи, тъй като раждаемостта е малко над нивото, необходимо за обновяване на населението, макар и това да се дължи на имигрантското население в страната.
Така Италия и Франция – обяснимо, се явяват твърде големи, за да фалират.
Италия и Франция обаче споделят и общи проблеми, посочва Дас. Това са бавният икономически растеж, високата безработица, влошеното състояние на публичните финанси и различни структурни недостатъци на икономиката. Реформите и в двете страни се случват трудно и става все по-трудно да се случат заради тежката политическа ситуация.
Общият дълг на Италия достига около 259% от БВП, което е с 55% повече спрямо 2007 г. Дългът на Франция достига 280% от БВП, което е с 66% спрямо 2007 г. Без мерки за корекция дългът и на двете страни ще продължи да се увеличава критично бързо.
Франция и Италия не може да избегнат финансова криза в условията на нисък растеж и ниска инфлация, посочва Сатяджит Дас. Реалният растеж на БВП би трябвало да е около два пъти спрямо текущите прогнозирани темпове, за да последва стабилизиране на дълга и намаляване в последствие.
Необходимата фискална корекция, за да започне намаляване на държавния дълг, е около 2% от БВП, което обаче би довело до намаляване на растежа, от който има нужда за понижаване на задлъжнялостта. Комбинацията от слабата икономическа активност и ниската инфлация подкрепя ръста на дълга на Италия, въпреки строгите икономии и първичен излишък от 2% от БВП. Във Франция пък няма признаци, че бюджетът ще постигне излишък в близко бъдеще.
Истинският проблем е липсата на конкурентоспособност, в основата на който пък стои единната валута, смята Дас. Преди спада на еврото спрямо долара от 2015 г., когато Европейската централна банка (ЕЦБ) въведе отрицателни лихвени проценти и засили количествените облекчения, Италия и Франция се изправях пред 15-25% надценена валута. Без възможност за девалвация и двете страни разчитаха повече на дълга, за да финансират публичните разходи за поддържане на основната икономическа активност и жизнения стандарт.
При липса на благоприятен обменен курс Италия и Франция са изправени пред трудната задача силно да намалят разходите за възстановяване на конкурентоспособността. Както показва опитът на Гърция, Испания, Португалия и Ирландия, това е брутален и не винаги успешен процес. Корекцията може да бъде подпомогната от по-силния износ, но ниският растеж в развитите и развиващите се пазари означава, че търсенето вероятно ще остане слабо.
В началото на 2015 г., в интервю за италианската държавна телевизия RAI, тогавашният гръцки министър на финансите Янис Варуфакис посочи, че еврото е крехко. Подобно на къща от карти то ще се срути, ако Гърция се оттегли от еврозоната, коментира Варуфакис. Тогава той отбеляза, че Италия също има проблем с неустойчивите нива на дълга, което предизвика незабавния отговор на италианския финансов министър Пиер Карло Падоан. Той настоява, че страната му е “стабилна и устойчива”.
Отговорът на Падоан е типичен за Италия и Франция, които продължават да отричат сериозността на ситуацията. Нито една от държавите не признава слабите икономически резултати, както и повишаващите се нива на публичния дълг, неприемливите фискални перспективи и необходимостта от дълбоки структурни реформи.
Не съществува и желание за решаване на проблемите на евротозоната на фона на несъвместимостта на паричния съюз с националното фискално управление и суверенната независимост между членовете на валутния блок. Дори по-ниските цени на енергията, по-ниските разходи по държавните заеми и спадът на еврото вече не успяват да прикрият проблемите, които Рим и Париж отказват да признаят, заключава Дас.
14:11 | 12.09.22 г.