Докъде може да стигнат отношенията между Иран и Русия?

Когато Иран прие доставката на първата партида усъвършенствани руски системи за противовъздушна отбрана този месец, се проведе и парад на зенитни ракети, изпратени от Москва, за да се отбележи Деня на армията, пише Ройтерс.

Техеран имаше причина да празнува. Решението на Кремъл да продължи с продажбата на комплексите S-300 е първото ясно доказателство за засиленото партньорство между Русия и Иран, което е тест за влиянието на САЩ в Близкия изток, посочва информационната агенция.

Забавянето на сделката обаче е сигнал за ограниченията на връзката между Техеран и Москва, която се поддържа повече заради сближаване на интересите, а не толкова заради общия мироглед на двете страни. Лидерите на Иран са раздвоени в мнението си за руската идеология, а Русия демонстрира признаци на нежелание да позволи на този съюз да се развие по-добре, според дипломати и анализатори, интервюирани от агенцията.

Някои ирански официални лица искат стратегически съюз – т.е. много по-дълбока връзка в сравнение със сегашната. Кремъл обаче има предвид само продължаващо сътрудничество с ново измерение основно заради конфликта в Сирия, защото и Москва, и Техеран подкрепят режима в Дамаск.

"Ние непрекъснато развиваме приятелските отношения с Иран, но наистина не може да се говори за нова парадигма в нашите отношения", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков миналия месец.

Информационната агенция припомня, че Русия се съгласи да продаде системата S-300 на Иран през 2007 г., но сделката беше “замразена” през 2010 г., след като бяха наложени санкции на Техеран заради ядрената програма. Москва вдигна самоналожената забрана през април миналата година заради приближаването до споразумение за ядрената програма със западните сили.

Сега Русия е в процес на оценка на финансовите и дипломатически ползи от продажбите на оръжие на Техеран спрямо риска от разстройване на други държави, например Саудитска Арабия, САЩ и Израел или пък засилване на Иран.

"Има един военно-икономически аспект на този съюз, който е от полза и за двете страни", коментира Мазиар Бехруз, преподавател по история на Близкия изток в държавния университет в Сан Франциско, който изследва връзката на Иран с Русия.

Според него на геополитическо ниво Иран и Русия могат да образуват само тактически, краткосрочен съюз, а не стратегически. Според него идеологическите различия между двете страни са прекалено дълбоки.

Връзката Москва-Техеран изглежда достигна ново ниво през септември миналата година, когато руският президент Владимир Путин нареди военна намеса в Сирия в подкрепа на съюзник на Иран - президента Башар ал-Асад.

Иран вече беше разгърнал революционната си гвардия, но точно руските военни сили прекъснаха застоя и дадоха на Асад необходимото му надмощие, посочва информационната агенция.

Във военно отношение, двете сили се оказаха взаимно допълващи се. Иран донесе дисциплинирани войници, които работеха добре с техните местни съюзници. Русия пък осигури нужното и на Техеран, и Дамаск въздушно лидерство. Така, чрез дипломацията, съвместните операции поставиха Москва и Техеран в центъра на всички дискусии за архитектурата на регионалната сигурност.

Това е важно за Путин, който се стреми да укрепи съюзите си в региона на Близкия изток и да увеличи влиянието на Москва. Малко са знаците обаче, че руският бизнес би спечелил нов пробив в Иран.

Отчасти това си има своето идеологическо обяснение. Президентът на Иран Хасан Рохани е по-заинтересован от търговията със Запада, отколкото се бори срещу него, дори и да осъжда много от политиките на САЩ. Русия пък няма голям интерес да се присъедини към шиитската ос на съпротива срещу западните интереси в региона, която се подкрепя от по-консервативните ирански фракции, тъй като това може да съсипе отношенията й с други държави от региона, като Израел, Саудитска Арабия и Египет.

Първата голяма намеса на Русия в Близкия изток от Студената война насам дойде след серия от тайни срещи в Москва между Путин и ирански официални лица. Донякъде това е в противоречие с политиката на правителството на Рохани, който ухажва различни западни делегации, а и има неспокойни отношения с Путин.

Дипломати, пожелали анонимност, също потвърждават, че Путин и Рохани не се разбират особено. Ирански официални лица пък се опасяват, че Москва се бори за доминация в страната подобно на Великобритания от XIX век, както и че руснаците използват Техеран като инструмент в своята външна политика.