Саудитска Арабия - познатото зло

Трябва ли САЩ да прекъснат връзките си със Саудитска Арабия? Въпросът е предизвикан от неотдавнашна полемика и визитата на президента Обама в кралството. Аз съм критик на Саудитска Арабия от десетилетия, пише Фарид Закария за Washington Post, но въпреки всички проблеми смятам, че за САЩ е по-добре да са част от този съюз, отколкото да не са.

Конгресът скоро може да приеме закон, позволяващ на отделни американски граждани - роднини на загиналите на 11 септември, да съдят саудитското правителство. Някои от тези роднини настояват правителството на Обама да огласи и 28 страници от конгресен доклад за саудитската роля в атаките.

Но ако САЩ лишат саудитците от имунитета, който традиционно имат чуждестранните правителства, това ще направи Вашингтон уязвим към реципрочни действия по целия свят. Представете си правителството на САЩ да бъде съдено за всяко нападение с дронове, въздушни удари, специални операции - да не говорим за война. Що се отнася до доклада, председателят на комисията за атентатите от 11 септември Филип Зеликов твърди, че 28-те страници съдържат "непроверен, суров материал" от досиета на ФБР, който "уличава хора в сериозни престъпления, но липсва последвало разследване, което да установи дали обвиненията са обосновани".

Смятам, че Саудитска Арабия носи значителна отговорност за разпространяването на жестока, нетолерантна и крайна интерпретация на исляма, която може директно да подхрани джихадисткото мислене, пише Закария. Но както отбелязва Грегъри Гоуз в предстояща статия във Foreign Affairs, историята е по-сложна.

"Саудитска Арабия изгуби контрол над глобалното екстремистко движение през 80-те години и самият саудитски режим стана мишена на това движение след 90-те". Така че ако САЩ бе мишена номер едно на Ал Каида, Саудитска Арабия бе мишена номер две.

През 50-те години в Саудитска Арабия уахабитската версия на исляма - продукт на номадската пустинна култура, се практикува от незначителна група мюсюлмани, вероятно 1 до 2 процента. После дойде петролният бум и Саудитска Арабия, която се напълни с пари, разпространи тези идеи из мюсюлманския свят.

Глобализираният уахабизъм унищожи в голяма степен разнообразието в исляма, задушавайки либералните и плуралистични интерпретации на религията в полза на една суха, нетолерантна версия. През 80-те години войната в Афганистан срещу Съветския съюз беше пропита с религиозен плам, доктрини на джихадизма процъфтяха. В много от случаите ислямският фундаментализъм се превърна в ислямски тероризъм.

В годините след 11 септември след много оправдания и отричания саудитците смениха курса и прекъснаха финансирането на ислямски екстремистки движения. Дейвид Петреъс веднъж казва, че най-значителната стратегическа промяна по време на военната му служба е било превръщането на Саудитска Арабия от мълчалив поддръжник на джихадистки групировки в техен агресивен враг. Днес саудитското разузнаване е основен съюзник в битката с Ал Каида, ИДИЛ и други групировки.

Но все пак саудитското финансиране на ислямски екстремизъм не е прекратено и неговите гибелни последици може да бъдат забелязани от Пакистан до Индонезия. Тези пари идват от отделни лица, не от правителството. Но е трудно да си представим, че саудитската монархия не може да спре кранчето на парите за екстремистите в чужбина и у дома.

Саудитска Арабия не смее да се разправи с религиозните екстремисти заради страх от враждебна реакция.

Твърдолинейни религиозни лидери и идеолози имат значително влияние в саудитското общество. Кралството е известно със своите бързо разрастващи се социални медии. По-малко известно е, че техните най-големи звезди са уахабитски проповедници и екстремистки идеолози, които в момента разпространяват антишиитски доктрини като част от борбата срещу Иран.

Централната дилема остава: ако саудитската монархия рухне, тя може да бъде сменена не от група либерали и демократи, а по-скоро от ислямисти и реакционери. След като гледахме този филм в Ирак, Египет, Либия и Сирия, съм предпазлив за дестабилизирането на режим, който в много области - отбрана, петрол, финанси, е стабилен съюзник.

Саудитска Арабия създаде чудовище в света на исляма, един Франкенщайн, който заплашва колкото Запада, толкова и Саудитска Арабия.

Саудитската монархия трябва да промени себе си и износа на идеология. Но реалността е, че това е по-възможно, ако Вашингтон е ангажиран с Рияд, отколкото ако се раздалечи от него и остави кралството да гние в изолация. Външната политика означава да се поддържат отношения със света такъв какъвто е, а не какъвто искаме да бъде. Тя изисква отказ от удовлетворението от голяма морална победа и приемане на вероятно разочароващи полумерки. В много малко случаи това е по-вярно, отколкото в отношенията на САЩ с това чудато пустинно кралство. 

/БТА/