Централните банкери обикновено се тревожат за това, кога да дръпнат купата с евтини пари. Когато в края на седмицата се съберат във Вашингтон обаче, те ще бъдат изправени пред съвсем различен проблем - как да накарат света да пие.
Насред наводнението от евтини пари и историческия експеримент с отрицателнвите лихви домакинствата, компаниите и банките в развитите страни обърнаха гръб на кредитирането. Кредитният растеж е нулев, а редица показатели сочат, че светът е станал по-предпазлив.
Домакинствата в САЩ изплащат ипотеките си, вместо да вземат кредити срещу жилищата, за да финансират потреблението, коригирайки поведението, за което се предполага, че допринесе за финансовата криза от 2007 година, макар същевременно да подпомогна икономическия растеж, пише в цитиран от БТА анализ Ройтерс.
Европейските и американски компании трупат пари, а слизането на Bank of Japan в територията на отрицателните лихви, тепърва е очаква да повиши потреблението, корпоративните инвестиции и вярата в икономическото възстановяване.
Докато ликвидността в света се увеличава, апетитът за ликвидни средства замира. "Не можете да създадете търсене от нищото. Трябва да се формира среда, в която компаниите и домакинствата се чувстват уверени да харчат", посочва високопоставен японски представител, който пряко участва в преговорите на групата Г-20, които ще продължат във Вашингтон в края на седмицата.
"Има засилващо се глобално усещане, че паричната политика сама по себе си не може да реши всички проблеми", допълва той.
Как да се засили търсенето?
Финансовите ръководители, които ще се съберат във Вашингтон, ще насочат вниманието си към начини за активизиране на търсенето. Освен че потребителите и компаниите в развитите страни са по-предпазливи, Китай е в отстъпление и вероятно ще свие инвестициите и покупките на суровини, защото преходът в китайската икономика продължава.
Решението, което Международният валутен фонд (МВФ) предпочита и често повтаря, е да бъдат правени държавни разходи, които да раздвижат застоя, особено в инфраструктурата, както и за трудовия пазар и други реформи, които да ускорят икономиките, повишавайки ефективността им.
Без такива мерки икономическите перспективи вероятно ще останат посредствени. МВФ понижи прогнозите си за растежа за четвърти път през последните 12 месеца.
Централните банкери на водещите икономики са единодушни, че евентуални техни нови мерки може би ще имат ограничено въздействие.
Въпреки че Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ започна да затяга паричната си политика през декември, първото повишение на водещите лихви от едно десетилетие бе последвано от подновено усещане за предпазливост заради намаляващото глобално търсене и въпроса дали американската политика може да следва собствения си път.
Засега изглежда, че следващите повишения ще почакат.
Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of Japan обсъждат нови мерки за смекчаване на паричната политика. Засега, отбелязва Адам Поузън, президент на института за международна икономика "Петерсън", САЩ изглежда са хванати в "по-бавен, но все пак устойчив" растеж от 2 %.
Корпоративните инвестиции се забавят и няма очаквания да настъпи бърза промяна, а домакинствата се отдръпнаха, може би променяйки трайно поведението си, посочва той.
Размерът на спестяванията и богатството на домакинствата се увеличават, плащанията по дългове като процент от доходите намаляват, а растежът на потреблението остава скромен. "Според мен трябва да приемем (идеята), че това е значителна промяна в поведението на домакинствата и означава, че по-малко потребители ще разчитат на пари на кредит, отколкото в миналото", посочва Поузън.
Благоразумие в Берлин, предпазливост в банките
В европейския център на властта също цари благоразумие въпреки усилията на ЕЦБ да подтикне към разходи. Германските чиновници от няколко години устояват на призивите да използват фискалната си сила, достъпа до евтино кредитиране и големите излишъци по външнотърговския баланс, за да стимулират търсенето. Германските компании също са пестеливи и от 2012 година са увеличили корпоративните спестявания с над 15 %, а са свили инвестициите.
Програмата на ЕЦБ за количествено облекчаване (QE) на стойност 1,7 трилиона евро допринесе за растеж на жилищния пазар, но не доведе до увеличаване на потребителските разходи или бизнес инвестициите до нива, които биха засилили икономическия растеж и понижили безработицата.
"Трудно е да се види откъде може да дойде растеж на потреблението", посочва Карстен Бжески икономист от ING.
Според него поведението на компаниите и домакинствата отразява неясните перспективи за икономическия растеж.
„Депозитите в корпоративния сектор са се повишили в цялата еврозона въпреки ниските лихви. Компаниите предпочитат да задържат парите си, вместо да ги инвестират", отбелязва Бжески.
Тази тенденция може да има положителна страна.
Ако компаниите и домакинствата са натрупали значителни суми в брой, то това може да осигури буфери срещу евентуална бъдеща криза и може би - да смекчи следващата рецесия.
В това отношение по-бавен, по-предпазлив растеж сега може да означава по-стабилен и по-мек бизнес цикъл. Точно към подобен резултат бяха насочени усилията за реформи, направени в разгара на световната финансова криза от 2007-2009 година.
Банката за международни плащания (БМП), наричана централна банка на централните банки, чиято централа се намира в Женева, призна, че множеството нови капиталови и кредитни изисквания, наложени на търговските банки през последните години, ще имат своята цена.
Според оценки на институцията за всеки допълнителен процентен пункт капитал, който банките са принудени да съберат, брутният вътрешен продукт ще се свие с 0,09 на сто. Подобен спад е свързан и с налагането на ограничения върху дела на заемните средства.
Ползите от по-стабилна финансова система обаче ще си струват в дългосрочен план, защото така се намалява рискът от още по-скъпи кризи. Това заключение на БМП споделят УФР и други водещи централни банки и то отразява по-строгите правила за банковия сектор.
Предвид ограничаването на растежа от тези правила и сдържаността на компаниите и домакинствата да харчат, въпросът, който ще се обсъжда във Вашингтон ще бъде, дали предпазливият подход след сризата не е станал риск само по себе си.
В годишния си доклад за световната финансова стабилност, публикуван по-рано тази седмица, МВФ посочва какво е необходимо за "успешно нормализиране" на световното икономическо положение.
Какво стои на първо място в списъка?
"Поемането на икономически риск в развитите икономики, които са определящи, се появява отново. Частните инвестиции се увеличават с 4 %, а частното потребление - с 1 % в случая на развитите икономики за две години", се посочва в доклада.
14:55 | 13.09.22 г.