Инвестициите в развитието на ядрената енергетика по света ще достигнат 3 трилиона евро до 2050 година. Основната част от тях ще бъдат в Азия. Това прогнозира Европейската комисия в първото си комюнике, анализиращо ядрената безопасност, след инцидента в ядрената централа във Фукушима през 2011 година.
В документа се посочва, че след инцидента във Фукушима сигурността остава абсолютен приоритет за общността. Затова и в последните години бяха извършени редица проверки. Стрес тестовете на ядрената енергетика показаха, че стандартите в ЕС, Швейцария и Украйна са високи, но имаше и препоръки за подобряване на ситуацията, които се изпълняват от операторите на централите.
Планирани са и още проверки – на централи в Турция, която е кандидат за член на ЕС, както и в Беларус и Армения, които също имат европейски перспективи.
В момента в ЕС работят 129 ядрени реактора в 14 държави членки. Средната им възраст е около 30 години, е записано в анализа. Нови проекти се подготвят в 10 държави, като в момента в страни от общността се изграждат четири реактора – във Финландия, Франция и Словакия. В процес на лицензиране са проекти в Унгария, Великобритания и Финландия, докато на подготвителна фаза са проекти в България, Чехия, Литва, Полша и Румъния.
Прогнозата на ЕК обаче е ядрените мощности в ЕС да намаляват до 2025 година, което е свързано с заявените планове на някои държави от ЕС да се откажат от ядрената енергетика. Все пак ядрената енергетика е нисковъглеродна и ще има важно значение в енергийния микс на ЕС до 2050 година. Затова след спада до 2025 година се очаква след 2030 година тенденцията да се обърне и нови реактори ще бъдат присъединени към мрежата.
До 2050 година капацитета на ядрените мощности в ЕС ще се движи между 95 и 105 гигавата. В момента ядрените мощности в Евросъюза са около 120 гигавата. Те произвеждат 27% от потребяваната електроенергия в общността. През 2050 година делът на ядрената електроенергия обаче ще падне до 20 на сто от общата.
Всички държави в ЕС, в които се развива ядрената енергетика, в момента правят инвестиции за подобряване на сигурността на централите. Основната причина за това е възрастта на реакторите. Без тези програми до 2030 година ще бъдат затворени към 90% от работещите реактори.
В момента над половината от енергията в ЕС се произвежда, без в атмосферата да бъдат отделяни въглеродни емисии – 27% идва от ядрените централи, а други 27% - от възобновяеми източници.
Между 3,2 трилиона евро и 4,2 трилиона евро ще са необходими в периода от 2015 година до 2050 година за реализиране на стратегията за Енергийния съюз, пише още в комюникето. В тези инвестиции са включени изграждането на мрежи и нужните енергийни централи, е записано още в комюникето. Само между 350 и 450 млрд. евро ще са необходими за строителството на нови мощности, които да заменят съществуващия сега ядрен капацитет.
ЕС отговаря за около 1/3 от потреблението на уран като ядрено гориво в световен мащаб. Доставките са диверсифицирани – 27% идват от Казахстан, 18% - от Русия и 15% от Нигер. Вносът на уран от Австралия и Канада представлява съответно 14% и 13% от общия.
В комюникето от ЕК призовават за специално внимание при управлението на ядрените отпадъци, отработеното ядрено гориво и затворените блокове. Данните показват, че към момента в общността има 89 спрени ядрени блока и само три от тях са напълно изведени от експлоатация. И трите са в Германия.
По данни на страните от ЕС 253 млрд. евро ще са необходими за извеждане от експлоатация на спрените блокове и управление на радиоактивните отпадъци до 2050 година.
13:11 | 14.09.22 г.