Когато необходимото е невъзможно

Един-единствен е централният въпрос около американската външна политика в Близкия изток днес: какво правиш, когато необходимото е невъзможно, невъзможното е непоносимо за пренебрегване, а ключовите ти съюзници също са непоносими?

Унищожаването на ИДИЛ е необходимо за стабилизирането на Ирак и Сирия, но е невъзможно докато шиитите и суните там отказват наистина да споделят властта помежду си, коментира колумнистът Томас Фрийдман за New York Times. И все пак игнорирането на рака, наречен ИДИЛ, и способността той да метастазира също е невъзможно. За пример – Белгия.

И ако всичко това не е достатъчно невъзможно, опитът на САЩ да направят Ирак по-безопасно място за демокрация изисква от тях да затворят едното си око за факта, че най-важният „съюзник“ на НАТО в региона – Турция, се превръща от демокрация в диктатура от президента ѝ Реджеп Тайип Ердоган. Днес той трябва да се нарича по-скоро „султан Ердоган“ заради начина, по който затваря вестници на опозицията и изправя журналисти пред съда. Но тъй като се нуждаем от военновъздушните бази и сътрудничеството на Турция, за да насърчим изграждането на поне малко демокрация в Ирак утре, ние мълчим, пише Фрийдман, за унищожаването на демокрацията в Турция днес.

А само си помислете колко души в САЩ се състезават, за да станат следващият президент на страната, който да поеме отговорността за този проблем. Дали някой им е казал, че това е най-лошият момент от 70 години насам в управлението на американската външна политика?

Обама има моите симпатии, пише Фрийдман. Ако смятате, че има лесен отговор на този проблем, то помислете пак. Дори само да се разберат разликите между различните кюрдски партии и милиции в Сирия и Ирак – Отряди за народна самоотбрана (YPG), Демократически съюз (PYD), Патриотически съюз на Кюрдистан (PUK), Демократична партия на Кюрдистан (KDP) и Работническа партия на Кюрдистан (PKK), отнема поне ден.

Завръщайки се към бъдещото на Ирак, гуверньорът на провинция Киркук Наджмалдин Карим, регион отчасти окупиран от ИДИЛ, казва: „Проблемът в Ирак не е ИДИЛ. ИДИЛ е симптом на лошо управление и сектантство“. Затова дори ако ИДИЛ бъде прогонена от укреплението си в Мосул, отбелязва той, ако вътрешните борби в Багдад и сектантските напрежения между шиитите и сунитите не се разсеят, „ситуацията в Ирак може да стане още по-зле“ след премахването на ИДИЛ.

Защо? Защото ще има нова огромна надпревара между иракските сунити, кюрдите, туркмените, шиитските милиции, Турция и Иран за това кой да поеме контрола над териториите, сега управлявани от ИДИЛ. Просто няма консенсус как властта ще бъде споделена в сунитските райони, които ИДИЛ е завладял. Затова ако един ден чуете, че САЩ са елиминирали „халифа“ на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади и знамето на ИДИЛ в Мосул е било свалено, задръжте овациите си.

Има още един нетолкова забавен факт по отношение на Северен Ирак. Въпреки всичко, което четем за „чуждестранните бойци“, присъединили се към ИДИЛ, голяма част от хората в провинция Киркук, станали част от ИДИЛ, са местни сунити, които възприемат терористичната организация за сила, която ги защитава от проиранското шиитско правителство в Багдад. Друга част са изключително бедни сунити, които смятат, че присъединяването им към ИДИЛ е начин да получат власт над по-богатите сунити от по-висшите слоеве на обществото.

Освен това много сунитски племена в района на Мосул се разцепват, тъй като някои техни членове се присъединяват към ИДИЛ за разлика от други. Кюрдските разузнавачи казват, че ще има сериозна мъст срещу присъединилите се към ИДИЛ сунити от страна на останалите извън организацията – ако или когато групировката бъде победена. Жените от иракската секта на язидите, които бойците на ИДИЛ отвличат и изнасилват и които в крайна сметка успяват някак да избягат в бежански лагери в Кюрдистан, казват на кюрдските хуманитарни работници, че в много случаи са били изнасилвани не от чужди бойци от Чечня или Либия, а от иракски сунити от родните им градове. „Те никога няма да повярват на съседите си отново“, казва един от хуманитарните работници.

Не знам вече какво е достатъчно, за да се изкорени ИДИЛ и да се създаде подходящ ред на негово място, но е очевидно какво е нужно, пише Фрийдман. Борбата между сунитите и шиитите, подклаждана от Саудитска Арабия и Иран, трябва да се смекчи, смята той. 

ИДИЛ е ракета, чиято система за насочване е пряк потомък на пуританската, антишиитска, антиплуралистична идеология на саудитските уахабити, а горивната система е пряка реакция към агресивния натиск на шиитски Иран да остави иракските сунити перманентно слаби. Докато Иран и Саудитска Арабия продължават с това, винаги ще има някакъв ИДИЛ. Ето защо „мирният процес“, от който Близкият изток се нуждае най-много днес е между Саудитска Арабия и Иран.

Но изчакването също не е лесна опция. Невъзможното е невъзможно и за игнориране, тъй като ИДИЛ е страшна, но е и страшно умна. Колкото по-дълго се задържи, толкова по-опасна става. Британският Independent наскоро съобщи, че бойци на ИДИЛ планират да отвлекат белгийски ядрен учен, за да получат достъп до белгийско съоръжение за атомни изследвания.

Обама вероятно прави най-доброто, което може по отношение на ИДИЛ. Да го намали, удържи и омаловажи и да продължи да кара сунитите и шиитите да дойдат на себе си. Имам лошо усещане за бойците в ИДИЛ обаче, добавя Фрийдман. Те са свързани в мрежа и са отхвърлили всички цивилизационни норми. А нямаме отговор на това.

Само арабите и мюсюлманите могат наистина да свалят и делегитимират ИДИЛ, но в момента и те са твърде разделени, ядосани, раздвоени и объркани, за да го направят.

Още по темата - тук!