fallback

Добрият и лошият бум в пъзела на икономическите зависимости

Кредитният бум е обичайно явление, продължава средно 10 години и е по-малко вероятно да приключи с криза, ако има по-голям ръст на производителността на труда

08:02 | 06.04.16 г. 14

Икономическият бум е неизменна част от глобалната финансова система и когато този бум приключи с криза, последиците може да са тежки. Банковите кризи са свързани с големи спадове на БВП и заетостта, каквито развитите държави преживяха след глобалната криза през 2008 г. Последиците от някои случаи на бум обаче може да бъдат дори по-тежки и по-продължителни, коментира Джоузеф Джойс, професор по икономика в Wellesley College.

Той посочва, че икономистите Гари Гордън от Йейл и Гийермо Ордонес от Университета в Пенсилвания публикуват изследване на „добрите бумове“ и „лошите бумове“, като вторите приключват с криза. В техния модел всеки кредитен бум започва с увеличение на производителността на труда, което позволява на фирмите да финансират проекти чрез обезпечен дълг. 

В началото банките проверяват качеството на облигациите, но спират да го правят, щом проектите се окажат печеливши. С времето обаче, след като се финансират все повече и повече проекти, производителността на труда пада, както и качеството на самите инвестиционни проекти.

Щом нараснат основанията за проверка на проектите, банките започват да проверяват облигациите. Компании с неадекватен дълг вече не могат да получат финансиране и резултатът е криза. Но ако новите технологии продължат да се подобряват, не е необходимо да се спира кредитирането и бумът не приключва с криза.

Емпиричните анализи показват, че кредитният бум не е необичайно явление, продължава средно 10 години и е по-малко вероятно да приключи с криза, когато има по-голям ръст на производителността на труда.

Анализатори от Банката за международни разплащания разглеждат динамиката при бум и спад в развитите икономики между 1979 и 2009 г. Изводът им е, че кредитният бум предизвиква разпределение на работната сила към сектори с по-ниска производителност на труда, най-вече в строителството.

Евентуална финансова криза усилва отрицателното въздействие на по-ранното неправилно разпределение върху производителността на труда. Това означава, че бавното възстановяване от глобална криза може да се дължи на неправилно разпределение преди самата криза.

Как международните капиталови потоци влияят? Съвместно изследване на редица икономисти изолира 155 епизода с необичайно големи капиталови потоци в страни със среден и висок стандарт през последните 35 години. Авторите на доклада посочват, че големите капиталови потоци са пряко свързани със случаи на икономически бум. Експанзията е придружена от ръст в общата факторна производителност (TFP) и в заетостта, който приключва заедно със спирането на капиталовите потоци. 

Освен това по време на бума има преразпределение на ресурси. Секторният дял на търгуваните стоки в развитите икономики, особено в производството, се понижава в период на големи капиталови потоци. Наблюдава се изтегляне на инвестиции от производството, заетостта намалява, ако правителството реши да не акумулира чуждестранни активи по време на периоди с голям приток на капитал, както и по време на изобилна международна ликвидност. Притокът на капитал увеличава вероятността прекратяването му да е рязко. Икономическото представяне след кризата е негативно засегнато вследствие на капиталовите потоци преди кризата, както и от по-ранното намаляване на заетостта в производството.

Изследване на Алесандра Бонфилиоли от университета Pompeu Fabra разглежда 70 държави между 1975 и 1999 г. и показва, че законовите мерки за финансова интеграция влияят положително на общата факторна производителност. Това се случва въпреки увеличената вероятност от банкови кризи след финансовата либерализация, които биха навредили на производителността на труда. Де факто либерализацията, тоест сумата от външни активи и задължения, измерени чрез БВП, стимулира производителността в развитите, но не и в развиващите се икономики.

Aнализ на Световната банка и МВФ също заключва, че либерализацията на законите има положителен ефект върху ръста на общата факторна производителност. Но разглеждайки действителните притоци на капитали и акциите, авторите заключват, че дяловите инвестиции стимулират ръста на TFP, а дълговите имат обратен ефект.

Отношението между капиталовите потоци и икономическата активност е сложно. Капиталовите потоци водят до икономически бум и може да увеличат общата факторна производителност, но могат да доведат до кризи с банкови фалити. Тези ефекти може да зависят от различните типове външни задължения, които държавите могат да понесат. Дълг, който усложнява една криза, може и да отнеме ресурси от сектори с висока продуктивност. Лицата, взимащи решенията в развиващите се пазари, които мислят за дългосрочните последици, трябва внимателно да разгледат дълга, който частните компании във въпросните държави трупат, посочва Джоузеф Джойс.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:58 | 12.09.22 г.
fallback