Що е то фискален федерализъм и как той ще изглежда в Кипър? Икономическите перспективи и новият финансов климат в бъдещата обединена федерална държава бяха обсъждани от представители на двете кипърски общности и международни експерти по време на Втората Кипърска икономическа среща, която се проведе в Кириния, в северната окупирана част на острова.
В същия ден в Брюксел се решаваше споразумението Европейски съюз - Турция за мигрантската криза, заплашено от кипърско вето. Никозия категорично отказва да размрази пет преговорни глави за присъединяването на Турция към ЕС, докато турските пристанища и летища не бъдат отворени за кораби и самолети под кипърски флаг или идващи от островната страна, която Анкара не признава. Вдигането на забраната върху турските транспортни пунктове се нарежда сред най-значимите ползи от уреждането на Кипърския въпрос.
Само ден по-рано кипърският финансов министър Харис Георгиадис поиска кипърските турски банки да преминат стрес тестове „сега”, за да се прецени капитализацията им и дали работата им е съвместима с изискванията на Европейската централна банка.
Международният валутен фонд и Европейската комисия в сътрудничество с ООН пък събраха представители на двете кипърски общности на два семинара - в края на февруари и края на март, посветени на функционирането на финансовата система и публичната администрация в бъдещата обединена федерална държава.
Колкото и да са различни на пръв поглед, всички тези събития са част от сложния пъзел на възстановяването на Кипър. Икономическите аспекти на политическото решение за обединяване на етнически разделената от 42 години страна вече са сред най-важните въпроси в мирните преговори, които навлязоха в решителната си фаза. Все по-активна става политическата, експертната, обществената дискусия на острова за цената на Кипърския въпрос - колко ще струва обединението на страната и какви ще са ползите от него.
Двата процеса – на разходи и приходи, са взаимосвързани, подчертават политици, икономисти, финансисти, анализатори. Жизнеспособността на бъдещото политическо споразумение зависи от наличието на достатъчно финансови ресурси за реализацията му. В същото време то е необходимо, за да може да се разгърне очакваният голям икономически потенциал. Инвестициите, необходими за първоначалните разходи за уреждането на новата федерална държава, ще генерират икономически растеж, който ще осигури тяхната „възвръщаемост” и така решаването на Кипърския въпрос „ще се изплати само”.
Резултатът от икономическите ползи в средносрочен и дългосрочен план далеч ще надхвърли разходите за това решение в краткосрочен план, посочи професорът по финанси от Университета на Кипър Ставрос Зениос, „изчислявайки” стойността на бъдещия „мирен дивидент” на Кипър. Пресмятайки потенциалните разходи за решаването на Кипърския проблем, не трябва да се игнорират потенциалните загуби при липсата на решение, затова дискусията трябва да се фокусира върху бъдещите ползи, обърна внимание финансовият министър Харис Георгиадис. „Цената на решаването на Кипърския въпрос не е само разходи. Всички икономически изследвания, подкрепени от международни икономисти, показват, че решението ще създаде по-голямо богатство с течение на времето, отколкото не-решението и запазването на статуквото”, подчерта и специалният съветник на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде.
Засега и разходите, и ползите са неизвестна величина. Тяхната стойност не се знае, тъй като още не са договорени параметрите на политическото споразумение, от което зависят и финансовите сметки.
По прогнозите и изчисленията за бъдещия икономически модел на федерален Кипър в момента работят мисии на Международния валутен фонд и Световната банка заедно с експерти от двете кипърски общности. За първи път двете международни финансови институции са ангажирани с оказването на такава техническа помощ, която се оценява като изключително важна в мирния процес. С тяхното съдействие трябва да станат ясни отговорите на големите въпроси като управлението на федералния бюджет и публичните финанси в обединения Кипър, разпределението на ресурсите в двете зони, стабилността на банките, данъчното облагане /кои данъци ще се събират на федерално ниво и кои - в двете зони/, свободното движение на стоки, конкуренцията. Преди да гласуват на референдума за споразумението, хората от двете кипърски общности трябва да имат информация и как ще действат и ще се финансират системите на здравеопазване, пенсионното осигуряване, социалното подпомогане, образованието.
Техническа помощ оказва и Европейската централна банка. С помощта на нейните експерти започна подготовката за смяна на валутата и въвеждане на еврото в територията на кипърските турци след обединението на страната.
Първоначалните инвестиции
Едно от най-големите „разходни пера” ще бъдат обезщетенията за собствениците на имоти – бежанци след турската инвазия през юли 1974 г. Над 160 000 кипърски гърци от северната част и 45 000 кипърски турци от южната част са напуснали и изоставили домовете си. Необходимата сума зависи от това какви териториални корекции ще бъдат договорени /каква част от зоната на кипърските турци ще бъде върната под управление на кипърските гърци в бъдещата федерация/, както и от решението за начините за възстановяване на собствеността или изплащането на компенсация. По неокончателна информация от преговорите 22 критерия ще регулират този процес. Към разходите се добавя и сумата, която ще бъде необходима за презаселването на хората, които ще попаднат в обсега на териториалните корекции.
Първоначални инвестиции ще трябва да се направят и за привеждане на северната част на Кипър в съответствие с правото на ЕС. Значително финансиране на първия етап след постигането на споразумение за обединяването на страната ще се изисква за изграждането и функционирането на новата държавна администрация - на федералното правителство и на правителствата в двете зони.
По предварителни оценки, които се коментират в публичното пространство в Кипър, необходимата сума за тази „разходна част” от цената на Кипърския въпрос, възлиза на 25-30 млрд. евро.
Потенциалните ползи
На милиарди евро се изчисляват и приходите от обединението на Кипър.
„Само небето е границата на възможностите, които могат да се случат при решаването на Кипърския въпрос”, емоционално възкликна специалният съветник на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде в обръщението си към Втората Кипърска икономическа среща, която се състоя на 18 март в Кириния. Според него икономическите перспективи на обединен Кипър далеч надхвърлят очаквания растеж при продължаващо разделение на двете общности.
Експертни изчисления сочат, че след обединението брутният вътрешен продукт на страната може да се повиши с 5 млрд. евро в първите 5 години и с 10 млрд. евро в рамките на 20 години. Това е значителен ръст, като се има предвид, че БВП на Кипър ега е 17 млрд. евро, а на непризнатата от международната общност Севернокипърска турска република е 3 млрд. евро.
„Решаването на Кипърския проблем и постигането на политическа стабилност в страната ще действа като катализатор за икономическото развитие за десетилетия напред”, заяви президентът на Кипър Никос Анастасиадис. Икономисти и политици подчертават, че в новата ситуация страната ще може пълноценно да „осребри” своето геостратегическо положение и да спечели огромни ползи във всички сектори – туризъм, транспорт, корабоплаване, енергетиката, строителство.
Обединението на Кипър ще възроди и улесни икономическата и инвестиционна активност, тъй като ще отпаднат политическите, законовите и техническите бариери между двете кипърски общности. Нови възможности за бизнес, търговия, износ и инвестиции се отварят както на цялата територия на острова, така и със съседните страни /най-вече с огромния пазар на Турция/ и Европейския съюз.
С новия си статут Кипър ще превърне в притегателен център за чуждестранни инвестиции, са очакванията на острова. Отварянето на турските пристанища, както и на пристанището в окупираната сега Фамагуста, ще даде тласък на корабната индустрия и износа на Кипър. Вдигането на турското ембарго за кипърските самолети, както и отблокирането на международния въздушен трафик за кипърските турци ще доведе до рязко увеличаване на капацитета на страната в областта на туризма, който е основен източник на доходи и за двете части на разделения остров сега. Според президента на Търговско-промишлената палата на кипърските турци Фикри Торос в кратък период от време броят на туристите ще се удвои.
Възстановяването на инфраструктурата и на изоставените населени места, най-вече на града-призрак Вароша - кипърското гръцко предградие на Фамагуста, ще предизвика истински строителен бум и приток на инвестиции.
Обединението на страната ще спомогне и за решаването на един от най-конфликтните в момента проблеми в региона – за експлоатацията на кипърските газови находища и за пътя на природния газ от тях към Европа.
Предизвикателствата
Безбрежните оптимистични перспективи за развитието на острова са изправени пред огромни предизвикателства не само заради политическите аспекти на бъдещото споразумение, но и заради практически икономически изисквания.
Представители на МВФ и Световната банка вече заявиха, че обединеният Кипър трябва да има единна икономика, рабоннеща съвместно, а не две конкуриращи се икономики. Общата финансова система, необходима за това, обаче е една от най-големите трудности пред обединението. От самото начало трябва да се въведат задължителни фискални правила, за да се осигурят стабилни публични финанси, здрава банкова система и благоприятна бизнес среда, заяви финансовият министър Харис Георгиадис. Ако федералното правителство и местните власти не спазват фискална дисциплина, ако една от двете съставни зони допусне безразсъдни разходи, дефицити и трупане на дълг, това ще постави „икономически и политически динамит в основите на обединената държава”, предупреди той. Също толкова важно според него е функционирането и надзора на банковата система на цялата територия на федерацията. Затова той подкрепя и договарянето в хода на мирните преговори на „вътрешен пакт за стабилност”, който ще гарантира прилагането на определени бюджетни правила в двете бъдещи зони.
Огромно предизвикателство ще бъде и намаляването на икономическите и социални различия в двете съставни части на бъдещата федерация. Решаването на Кипърския въпрос трябва да гарантира и икономическо равенство, подчерта Мустафа Акънджъ, лидерът на кипърските турци, които всъщност са „слабото звено”. Съществуващото повече от четири десетилетия разделение и изолацията на кипърските турци е създало две икономики с две различни нива, призна той реалността. В момента т. нар. Севернокипърска турска република е изцяло финансово зависима от Турция, от която годишно получава по 1 млрд. долара, за да гарантира бюджета си, а дългът й към Анкара вече е около 15 млрд. долара. Разликата в средните доходи в Кипър и в окупираните територии е около 50%.
Сред безспорните предизвикателства е и как ще бъде финансирано обединението на страната. Кипър току-що излиза от тригодишната възстановителна програма със спасителния заем от тройката международни кредитори. В сегашната политическа и икономическа ситуация в ЕС получаването на международна донорска помощ не е реално. Сред възможните инструменти политици и икономисти посочват дарения от страни донори, инвестиции от частния сектор, гаранции от международни институции /например Европейската банка за възстановяване и развитие/.
По време на официалното си посещение в България в края на февруари президентът на Кипър Никос Анастасиадис представи пред родните политици и бизнеса ни възможностите за икономическо развитие, които се очертават след решаването на Кипърския въпрос. Дали българските компании ще успеят да се възползват от тях, е вече наше, вътрешно предизвикателство.
07:08 | 14.09.22 г.