Експлозиите в Брюксел днес подчертават няколко основни важни точки. Първата е, че очевидно заплахата от ислямски екстремисти в Европа може да се засилва или отслабва, но не може да изчезне, когато бъде арестуван един-единствен човек.
"Големият удар“ от петък, както високопоставени държавни служители го наричат, сега изглежда не толкова голям, пише в свой анализ Guardian.
В подобни ситуации за агенциите за борба с тероризма целта е да получат възможно най-бързо информация, за да научат повече за нападението и да открият заподозрените, преди те дори да имат време да изчезнат или да планират нов удар. Такива престъпни мрежи бързо се разпадат под подобно напрежение, както се случи в Ирак в средата на миналото десетилетие.
За терористите целта е да покажат, че все още могат да вършат подобни неща, да мобилизират и поляризират чрез насилие. Тук не става дума толкова за отмъщение, колкото за демонстриране на способности.
Белгийският министър на външните работи Дидие Рейндерс заяви в неделя, че Салах Абдеслам, който беше заловен в неделя, е казал на разследващите, че е планирал нова атака в Брюксел. Абдеслам е предполагаем организатор на атентатите в Париж.
"Той беше готов да направи нещо такова в Брюксел и това може да е реално, тъй като открихме доста оръжия, тежки оръжия, в първото разследване и установихме, че има нова мрежа от хора около него в Брюксел“, посочва Рейндерс.
Тази мрежа може би е била в състояние да действа, преди службите за сигурност да успеят. Възможно е във въпросната мрежа да са замесени други двама мъже, за които се смята, че вероятно са имали важни роли за атаките в Париж.
31-годишният Мохамед Абрини, белгиец с мароканско произход, е единият от тях. Той е изчезнал, след като вероятно е изиграл важна роля в планирането и логистиката на ноемврийските нападения.
Той е приятел от детство на Абдеслам – семействата им живеели в съседство в брюкселския квартал Моленбеек, от който са били част от нападателите в Париж. Мъжът е описан в международната заповед за арест като „опасен и вероятно въоръжен“.
Полицията издирва и заподозрян, който е известен само под името Суфиан Каял. Мъжът е представил фалшиви документи с това име, когато е бил проверен на границата на Австрия и Унгария на 9 септември. Той е пътувал с Абдеслам и Мохамед Белкаид, 35-годишен алжирец, който беше убит във вторник по време на полицейските действия в Брюксел. Тримата мъже са обявили, че отиват във Виена на почивка и не са предизвикали подозрения.
Но мрежата всъщност включва и много други, сочи разследването. Това е реалността на съвременния ислямски екстремизъм в Европа. Не става дума за т.нар. вълци единаци, а за малък, но значителен брой хора, които са дълбоко вкоренени в по-широки общности и квартали.
Те или споделят екстремистките виждания на нападателите, или са в готовност да ги подкрепят заради приятелски или семейни връзки, ако не и двете. Проучвания показват, че много голям процент от нападателите говорят с хора от близкото си обкръжение, подсказвайки какво точно планират.
Някои от близките се обръщат към полицията. Подобен сигнал се смята, че е завел силите за сигурност до убежището на Абдеслам миналата седмица, твърдят френски медии.
Други обаче предпочитат да не говорят с полицаи.
Единият проблем на службите за сигурност е, че хората, които подкрепят подобни нападатели, без самите те да действат насилствено, могат лесно и бързо да се превърнат в преносители на бомби и въоръжени лица при определени обстоятелства – например задържането на ключов член или поръчка от по-старши ръководител извън страната.
Въпреки глобалната визия за екстремистките идеологии и описването на групи като „Ислямска държава“ и Ал Кайда като международни, тази активност е фундаментално локална.
През последните десетилетия почти всички атаки в Европа са включвали местни хора, които са нападали местни цели, с осигурени на място материали и оръжия. Ако експлозиите във вторник сутринта в Брюксел са терористични атаки, вероятно случаят е същият.