През последните няколко години цените на акциите по света се покачваха стабилно, а разпродажбите през август 2015 г. и в началото на 2016 г. бяха определени от редица анализатори като здравословна корекция. Но поскъпването на акциите беше провокирано от финансово инженерство и наливане на ликвидност, които подготвят почвата за глобална финансова криза, която може да конкурира тази от 2008 г., пише Сaтяджит Дас в коментар за MarketWatch.
Условията за криза са изцяло налице: надценяване на финансовите активи, значителен ливъридж, продължителна дефлация и нисък растеж, излишно предприемане на рискове, като се разчита на централните банки за ликвидност и за овладяване на колебанията.
В САЩ например обратното изкупуване на акции достигна нивата от 2007 г. от около 500 млрд. долара годишно. Като се включат дивидентите, компаниите връщат на акционерите около 1 трлн. долара годишно, което е около 90% от печалбите. Цените на акциите се влияят от допълнителни фактори като сливания и придобивания, хедж фондове и инвеститори активисти, които настояват за връщане на капитали и корпоративни преструктурирания.
Основният двигател на цените на акциите е ликвидността под формата на нулеви лихвени проценти и количествени облекчения.
Със сигурност и стабилните печалби подкрепиха акциите. Но средно 70-80% от тях идват от рязане на разходи, а не от ръст на приходите. От средата на 2014 г. маржовете на корпоративната печалба стагнираха и може и да се свият.
Ключов фактор са колебанията на валутните пазари. Силният долар натежава на печалбите на компаниите, а 10-процентово поскъпване на американската валута се равнява на 4-5% спад в печалбата. Подемите на европейските и японските пазари бяха донякъде генерирани от спада в курса на еврото и йената.
Липсата на подобрение в приходите и слабият ръст на печалбите означава, че скорошното поскъпване на акциите отразява по-големи разлики между пазарната цена на една акция и печалбата на акция, както и между пазарната и счетоводната цена на една акция.
Нестабилната обстановка се вижда и в други елементи от поведението на пазарните участници. Инвеститорите, които преследват ръст на приходите и печалбата, стимулират покачването на оценките на акциите, а същевременно 80% от новите първични публични предлагания са на компании без печалба. Значителна част от активността се генерира от инвеститори в дялов капитал, които се възползват от високите стойности и продават дела си.
Друг клас активи е под подобен стрес. Държавните облигации по света, освен ако не са на закъсали държави като Гърция, Украйна и Венецуела, се търгуват на рекордно ниски нива. Над 7 трлн. долара под формата на държавни облигации по света имат отрицателна доходност.
Липсата на възвръщаемост на дълговите пазари доведоха до надценяване на кредитните пазари. Инвеститорите предприемат допълнителни рискове и се насочват към корпоративните облигации, в следствие на което обаче доходността им пада. В началото на 2015 г. средната стойност беше 2,9%.
С понижението на доходността на корпоративните облигации инвеститорите проявиха интерес към книжа с по-висока доходност без рейтинг или пък от развиващите се пазари, включително от все по-екзотични емитенти от Африка и Азия.
Съотношението между риск и възвръщаемост се изкривява, тъй като инвеститорите вече не са компенсирани за истинския риск от фалит. Предвид ниските лихвени проценти, инвеститорите стават уязвими при повишаването на ставките. Увеличение на лихвените проценти с 1 процентен пункт би довело до около 7% понижение в стойността на американските корпоративни облигации.
Цените на недвижимите имоти растат в глобален мащаб, като чрез приходите от отдаване под наем инвеститорите се опитват да диверсифицират портфолиото си и да компенсират ниските проходи от финансови активи.