"Холандската болест" на Норвегия

Когато човек гледа фиорда на Осло, с неговите острови и пясъчни плажове, лесно може да забрави, че норвежката икономика изпитва затруднения, пише BBC.

Със сриването на цените на петрола става ясно, че Норвегия е хванала т. нар. "холандска болест" - прекомерно разчитане на една индустрия. В нейния случай това е петролно-газовият сектор.

С луксозните си ресторанти на брега и модерни офис сгради, докът Соренга напомня по болезнен начин колко просперираща е станала Норвегия, докато времената все още бяха добри.

"Където някога имаше терминал за контейнери, сега има къщи", казва Вибеке Лизе Аугдал, управляващ директор на компанията за недвижими имоти Utleiemegleren, докато съзерцава гледката от луксозен апартамент в това естествено продължение на изток от модерния район на фиорда на норвежката столица.

"Ние сме само на няколко метра от централната гара и от квартала на операта и скоро ще имаме музей на Мунк и обществена библиотека на Осло", с гордост казва тя.

На фона на съживяването на норвежката икономика след финансовата криза от 2008 г. хората се радват на достоен за завиждане просперитет.

По тази причина във време, когато голяма част от останалия свят преживяваше продължителен период на болезнени строги мерки за икономии, Норвегия наливаше пари за престижни сгради на брега на морето като Соренга.

Небалансирана икономика

Стимулирана от изключително важния за нея петролен и газов сектор, Норвегия изглеждаше непоклатима през годините на икономически бум, когато цената на петрола сорт Брент скочи от по-малко от 40 долара за барел в края на 2008 г. до над 120 долара за барел в началото на 2011 г.

През следващите години сортът Брент продължи да се търгува между 100 и 120 долара за барел и Норвегия нееднократно бе коронясвана за най-благоденстващата страна в света от Prosperity Index.

След това, когато цените на петрола започнаха да спадат през 2013 г., стана явно, че зад лъскавата повърхност норвежката икономика е станала невероятно небалансирана.

"Петролният и газовият сектор стана прекалено силен в нашата икономика, особено през последните четири-пет години", отбелязва критично премиерът Ерна Сулберг в интервю за BBC.

"По-голямата част от (икономическия) растеж дойде от този сектор и силната ни валута навреди на някои наши традиционни индустрии", обяснява тя.

Сигнал за събуждане

През последните две години цената на петрола спадна главоломно до около 30 долара за барел. През този период норвежкият енергиен гигант Statoil, наред с други компании в бранша, съкрати хиляди работни места и отмени договори с подизпълнители.

Миналата година печалбата на Statoil намаля рязко и тя отчете нетна загуба от 37 млрд. норвежки крони (4,3 млрд. долара).

Проблемите се разпространиха. Икономическият растеж се забави драматично и това доведе до увеличаване на безработицата, която е надхвърлила 4% в началото на 2015 г. според публикуван неотдавна доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Инвестициите в цялата икономика също намаляха, с около една трета след сриването на цените на петрола.

"Това ще е дълготрайна ситуация", оплаква се Сулберг. "Няма да се върнем към високото равнище на инвестиции, на което бяхме преди три-четири години."

Петролно богатство

Някои райони, особено град Ставангер, където е централата на Statoil, са засегнати по-тежко от други като столицата Осло.

Дори и там обаче хората все повече осъзнават, че просперитетът, на който са се радвали през последните години, може да е бил временен.

Преди три години курсът на норвежката крона удари 13-годишен максимум спрямо ключови валути, тъй като силната, подхранвана от петрола икономика предоставяше сигурно убежище на инвеститори, бягащи от международната икономическа буря.

В резултат много норвежци да се почувстваха наистина много богати. Почивките в чужбина и вносът на потребителски стоки изглеждаха евтини, особено за големия брой домакинства в отличаващата се с егалитарно общество страна, където и мъжът, и жената работят. Заплатите нарастваха с 3-4% годишно, за да достигнат средно 33 492 долара през 2014 г. - далеч над средното ниво за ОИСР от 25 492 долара.

И потребителските разходи и кредитирането експлодираха през годините на бума. Цените на жилищата се увеличиха с около една трета през последните шест години.

Дълговете на домакинствата надхвърлиха 200% от годишния разполагаем доход, превръщайки норвежците в едни от най-задлъжнелите хора в Европа.

Тези развития бяха предизвикани до голяма степен от благоприятния данъчен режим за ипотеките и исторически ниските лихвени проценти. При условие обаче че повечето ипотечни кредити са с плаваща лихва, това може да има "значителни макроикономически" последици, когато лихвените проценти започнат да се повишават, предупреди ОИСР.