Изчерпаха ли се ходовете на Европейската централна банка (ЕЦБ)? Последните данни за слаби кредитни потоци в частния сектор предполагат, че случаят е такъв. Ръстът на широките пари или т.нар. агрегат М3 се забави до 4,7% на годишна база през декември, след като достигна пик от 5,3 на сто през октомври, посочва Майкъл Иванович в коментар за CNBC.
Това беше в резултат основно на резкия спад в кредитирането на частния сектор, което допринесе с едва 0,9 процентни пункта за ръста на М3. През ноември тази стойност беше 1,5 процентни пункта.
По-внимателен поглед към търсенето на кредити в частния сектор в евозоната разкрива, че кредитирането на нефинансови корпорации през декември на практика е спряло, след като растеше с около 0,4% на годишна база от лятото насам.
Това е лош знак за бизнес инвестициите, защото европейските компании разчитат предимно на банкови кредити, що се отнася до разходите за оборудване. Освен това като цяло излиза, че бизнесът не вижда необходимост да разширява капацитета си, защото перспективите пред продажбите не са добри.
Нагласите при търсенето на потребителски кредити са също толкова минорни, колкото и в корпоративния сектор. През декември потребителското кредитиране в еврозоната стагнира, а през второто полугодие на 2015 г. нараства със среден годишен темп от около 1%.
ЕЦБ е поставена пред ситуация, в която изключително евтините пари не правят кой знае какво, за да стимулират кредитирането и да насърчат икономическия ръст в еврозоната. Това предизвиква основателни притеснения, че стратегията на институцията губи своята ефективност.
Чрез изкупуване на държавни облигации програмата на централните банкери във Франкфурт трябваше да осигури евтини пари и изобилни фондове за банките в еврозоната, за да им помогне да подсилят капиталовите си структури. След това ЕЦБ очакваше банките да увеличат кредитирането на бизнеса и домакинствата, поради което въведе отрицателна лихва по депозитите, които банките държат в трезора във Франкфурт.
Банката продължава да настоява, че ще влива пари в системата, докато еврозоната започне да генерира инфлация от 2%. Помислете обаче колко време ще отнеме възстановяването на трудовия пазар, от една страна, и увеличаване на практически стагниралото индустриално производство от друга, така че да се създаде натиск във възходяща посока за инфлацията. Ситуацията може допълнително да се влоши, защото поевтиняващите акции на банките намаляват склонността им да кредитират бизнеса и домакинствата.
При тези обстоятелства единственото разумно схващане е, че банките ще продължат да използват евтините пари от ЕЦБ, за да финансират правителствата. Досега това беше редовна практика. През декември, например, кредитирането на правителствата се увеличи със 7,8% на годишна база за втори пореден месец.
Сега въпросът е дали правенето на едно и също нещо (предоставяне на още евтини пари) и същевременно очакването на различни резултати е признак на разум, или както Айнщайн казва – на лудост, коментира Иванович.
Единственият начин да се спаси стратегията на ЕЦБ е да станем свидетели на постепенно увеличаване на търсенето на кредити от страна на частния сектор. Това обаче може да се случи единствено при нарастващи доходи на физическите лица и приходи на компаниите и далеч по-висок ръст от сегашния на новите назначения.
Затова и призивът на ЕЦБ за строга фискална дисциплина и структурни реформи, които в краткосрочен план водят до съкращения, е объркващ - при положение че е необходимо точно обратното, за да проработи стратегията на Марио Драги и компания. „За щастие мисля, че ЕЦБ ще получи от правителствата в еврозоната точно обратното на това, което иска“, смята Иванович.
Във Франция, например, където одобрението за президента Франсоа Оланд е едва 15%, социалистите (партията на Оланд, б. ред.) знаят, че допълнителни съкращения няма да мотивират бизнеса да наема хора. Разходите ще се увеличат, защото властите поддържат извънредно положение и затягат мерките за сигурност. Това няма да се хареса на Берлин, но Париж няма да се съобрази с Германия.
Испания ще се сбогува със строгите икономии, въведени от дясноцентристкото правителство, което изгуби мнозинството си на последните избори. В момента се провеждат тежки преговори за формиране на ляв кабинет, който да стимулира икономическия растеж, да създаде работни места и да намали бедността.
Италианският премиер Матео Ренци възнамерява да въведе данъчни облекчения, които ще му осигурят много гласове въпреки огромния публичен дълг от 160% от БВП.
Сега инвеститорите трябва да следят как и дали по-облекчените фискални политики се прилагат. Освен това те трябва да имат предвид, че мерките на ЕЦБ може да проработят след сравнително поносимо закъснение само в среда, в която слабото търсене на кредити в частния сектор се компенсира от по-силното потребление.
Темата може да следите тук
преди 8 години Тази политика на ЕЦБ е още от времето на Кейнс. Била е въведена, защото следвоенният свят е имал вопиюща нужда от пари, които са се изсипвали от кредитите от напечатани пари и банкирането с частичен резерв. Златото е ограничавало подобна политика и е спъвало икономическия ръст. Естествено, освен Айнщайн, следва да споменем и Гаус. Защото удари камбаната на Гаус - икономически ръст вече няма и сега е моментът златото да заеме своето място. Никакви други пермутации в съществуващата финансова система не биха довели до резултат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години За цените си прав, ако са по-ниски ще има повече потребление и съответно икономически растеж. Но нали точно за да не падат цените бичат сегашните ниски лихви? Един вид параграф 22. Хем искаме повече потребление за да расте икономиката, хем искаме и цените да не падат, е дори и да растат с 2% инфлация, а доходите на хората да стоят същите, но за сметка на това да вземат евтини кредити че да потребяват сега, а после да връщат. Нещо не се вързва. Или трябва да се променят целите за икономически ръст и ценови ръст, или да се увеличат доходите на хората за да стане този ръст. Само с ниски лихви в дългосрочен план не става. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Точно казано. Проблемът се корени в размера на доходите, не на лихвите. Лихвите, ако се намалят, реално стимулират потреблението в краткосрочен план, за сметка на неговото намаляване в дългосрочен план. Е ние вече сме минали краткосрочния план, остава дългосрочния ...За да се промени нещо трябва да се увеличат доходите на хората, защото реално основното потребление на стоки се извършва от крайните потребители. Но реалните доходи, а не само да се намалят лихвите така че хората да могат да вземат повече кредити. Това може да стане или с по-високи заплати, или с по-ниски косвени данъци които да позволят по-ниски цени и повече потребление съответно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Описаното в статията мислене е чисто теоретично. От теоретична точка мислите са правилни.От реална обаче раазсъжденята са абстрактни и нереални.Разликата е в изходната база. Ако лихвите са били дълги години 5% и изведнъж дги смъкнеш на 2%, то хората и фирмите ще вземат евтин ресурс за да потребяват или инвестират, после ще връщат разбира се. Това води до стимулиране на икономиката и на потреблението. Това е така.Обаче, ако 10г. лихвите са били на символично ниво, тогава свмъкването им на още по-символично ниво не води до вземане на повече кредити и съответно потребление или инвестиции. Защо? Ами защото който е можел вече е теглил кредит и сега се намира в етапа на връщането на кредита. Няма как да тегли наново ако вече има какво да му виси на врата, е освен за рефинансиране, но там сметката е танту за кукуригу. Така че, потенциала на ниските лихви като инструмент е изчерпан и затова ниските лихви вече не влияят на кредитирането. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Количествените натрупвания водят до качествени изменения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар