ЕЦБ и въпросът на Айнщайн

Изчерпаха ли се ходовете на Европейската централна банка (ЕЦБ)? Последните данни за слаби кредитни потоци в частния сектор предполагат, че случаят е такъв. Ръстът на широките пари или т.нар. агрегат М3 се забави до 4,7% на годишна база през декември, след като достигна пик от 5,3 на сто през октомври, посочва Майкъл Иванович в коментар за CNBC.

Това беше в резултат основно на резкия спад в кредитирането на частния сектор, което допринесе с едва 0,9 процентни пункта за ръста на М3. През ноември тази стойност беше 1,5 процентни пункта.

По-внимателен поглед към търсенето на кредити в частния сектор в евозоната разкрива, че кредитирането на нефинансови корпорации през декември на практика е спряло, след като растеше с около 0,4% на годишна база от лятото насам.

Това е лош знак за бизнес инвестициите, защото европейските компании разчитат предимно на банкови кредити, що се отнася до разходите за оборудване. Освен това като цяло излиза, че бизнесът не вижда необходимост да разширява капацитета си, защото перспективите пред продажбите не са добри. 

Нагласите при търсенето на потребителски кредити са също толкова минорни, колкото и в корпоративния сектор. През декември потребителското кредитиране в еврозоната стагнира, а през второто полугодие на 2015 г. нараства със среден годишен темп от около 1%.

ЕЦБ е поставена пред ситуация, в която изключително евтините пари не правят кой знае какво, за да стимулират кредитирането и да насърчат икономическия ръст в еврозоната. Това предизвиква основателни притеснения, че стратегията на институцията губи своята ефективност.

Чрез изкупуване на държавни облигации програмата на централните банкери във Франкфурт трябваше да осигури евтини пари и изобилни фондове за банките в еврозоната, за да им помогне да подсилят капиталовите си структури. След това ЕЦБ очакваше банките да увеличат кредитирането на бизнеса и домакинствата, поради което въведе отрицателна лихва по депозитите, които банките държат в трезора във Франкфурт.

Банката продължава да настоява, че ще влива пари в системата, докато еврозоната започне да генерира инфлация от 2%. Помислете обаче колко време ще отнеме възстановяването на трудовия пазар, от една страна, и увеличаване на практически стагниралото индустриално производство от друга, така че да се създаде натиск във възходяща посока за инфлацията. Ситуацията може допълнително да се влоши, защото поевтиняващите акции на банките намаляват  склонността им да кредитират бизнеса и домакинствата.

При тези обстоятелства единственото разумно схващане е, че банките ще продължат да използват евтините пари от ЕЦБ, за да финансират правителствата. Досега това беше редовна практика. През декември, например, кредитирането на правителствата се увеличи със 7,8% на годишна база за втори пореден месец.

Сега въпросът е дали правенето на едно и също нещо (предоставяне на още евтини пари) и същевременно очакването на различни резултати е признак на разум, или както Айнщайн казва – на лудост, коментира Иванович. 

Единственият начин да се спаси стратегията на ЕЦБ е да станем свидетели на постепенно увеличаване на търсенето на кредити от страна на частния сектор. Това обаче може да се случи единствено при нарастващи доходи на физическите лица и приходи на компаниите и далеч по-висок ръст от сегашния на новите назначения.

Затова и призивът на ЕЦБ за строга фискална дисциплина и структурни реформи, които в краткосрочен план водят до съкращения, е объркващ - при положение че е необходимо точно обратното, за да проработи стратегията на Марио Драги и компания. „За щастие мисля, че ЕЦБ ще получи от правителствата в еврозоната точно обратното на това, което иска“, смята Иванович.

Във Франция, например, където одобрението за президента Франсоа Оланд е едва 15%, социалистите (партията на Оланд, б. ред.) знаят, че допълнителни съкращения няма да мотивират бизнеса да наема хора. Разходите ще се увеличат, защото властите поддържат извънредно положение и затягат мерките за сигурност. Това няма да се хареса на Берлин, но Париж няма да се съобрази с Германия.

Испания ще се сбогува със строгите икономии, въведени от дясноцентристкото правителство, което изгуби мнозинството си на последните избори. В момента се провеждат тежки преговори за формиране на ляв кабинет, който да стимулира икономическия растеж, да създаде работни места и да намали бедността.

Италианският премиер Матео Ренци възнамерява да въведе данъчни облекчения, които ще му осигурят много гласове въпреки огромния публичен дълг от 160% от БВП.

Сега инвеститорите трябва да следят как и дали по-облекчените фискални политики се прилагат. Освен това те трябва да имат предвид, че мерките на ЕЦБ може да проработят след сравнително поносимо закъснение само в среда, в която  слабото търсене на кредити в частния сектор се компенсира от по-силното потребление.

Темата може да следите тук