На няколко пъти от началото на Голямата рецесия през 2008 г. минахме през етапи на засилено говорене за края на еврозоната, поне във вида, в който я познаваме в момента.
Последният такъв епизод се разви през миналото лято, когато Гърция беше стъпила с единия крак извън еврозоната, но поне засега се размина със завръщането на драхмата. Но може би средата на 2012 г. беше периодът с най-голям риск от разпад на монетарния съюз. Тогава се наблюдаваше сериозен ръст на лихвите по държавния дълг на много страни членки, както и високи нива на капиталови оттоци от периферията на еврозоната.
Един от показателите, който беше често коментиран в средата на 2012 г., бе равнището на TARGET2 дисбалансите в еврозоната, пише в свой анализ за Инфограф Методи Цанов.
TARGET2 е електронна система за разплащане във валутния съюз и въпреки да няма еднозначен отговор на какво се дължат дисбалансите по този показател, то едно нещо е сигурно – увеличаващите се дисбаланси не вървят ръка за ръка със стабилността във валутния съюз.
Графиката показва динамиката на тези дисбаланси в избрани страни от еврозоната. Както добре се вижда, последният пик е в средата на 2012 г., когато се наблюдават високи отрицателни стойности за страни от периферията на еврозоната като Италия и Испания и високи положителни стойности за Германия.
За повечето страни от еврозоната стойността на показателя се движи близо до 0 през целия анализиран период. Освен Германия, Люксембург и Холандия също са държавни, за които е характерно покачване на показателя в периоди, когато той спада в страни от периферията. И трите страни (Германия, Люксембург и Холандия) се характеризират като „убежище“ за спестявания по време на турбулентни периоди.
В известна степен TARGET2 дисбалансите описват именно движението на капитали в еврозоната от една страна в друга. С други думи, периодът от началото на финансовата криза до средата на 2012 г. се характеризира с движението на капитали от периферията на еврозоната (Италия, Испания, Португалия, Гърция и др.) към сърцевината на монетарния съюз (Германия, Люксембург, Холандия и др.). Това движение на капитали може да бъде провокирано както от обикновени спестители (например гръцки гражданин прехвърля своя депозит от гръцка банка в германска банка), така и от институционални инвеститори (например инвестиционен фонд разпродава своите инвестиции в испански държавен дълг и купува немски държавен дълг).
При всички положения наличието на тези дисбаланси не говори добре за бъдещето на еврозоната и това в известна степен може да се потвърди от тяхната липса преди 2008 г. Освен вече коментирания тренд от 2008 г. до средата на 2012 г., графиката разкрива още 2 интересни неща:
След пика от лятото на 2012 г., въпреки че спадат, дисбалансите остават високи, което означава, че макар страховете за разпад на еврозоната да са поутихнали, страните от периферията на валутния съюз все още се смятат за значително по-рискови от инвеститори и спестители; През 2015 г. дисбалансите постепенно се увеличават, и макар да са все още далече от пика през 2012 г., нещата бързо могат да „загрубеят“ при наличието на силен икономически или политически катализатор.Засега ЕЦБ успява успешно да покрие наличието на тези дисбаланси със своите парични инструменти състоящи се в краткосрочни заеми за банките срещу предоставянето на високоликвиден актив като обезпечение (приблизително 560 млрд. евро към края на 2015), директно изкупуване на активи от банките (приблизително 805 млрд. евро към 25 декември 2015) и програмата за таргетирано предоставяне на дългосрочни заеми на банковата система с цел използване на отпуснатия ресурс за отдаване на заеми (TLTROs).
Въпросът е докога ще се увеличава паричната „базука“ на ЕЦБ и какъв ще е ефекта върху TARGET2 дисбалансите, ако пазарът на облигации смени своята посока и инвеститорите започнат разпродажби този вид активи. Още графики можете да разгледате тук!
23:17 | 11.09.22 г.