Марк Фабер: Експериментът на централните банкери ще свърши зле

Марк Фабер, издателят на The Gloom, Boom & Doom Report, и известен с „мечите“ си нагласи инвеститор, заявява пред Bloomberg TV Bulgaria, че масиран балон от извънредна ликвидност е надвиснал над всичко – от акции и облигации до селскостопанската земя и виртуалната валута биткойн.

Фабер бе гост в изданието на Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria на Владимир Сиркаров и Кузман Илиев. Предлагаме Ви целия разговор.

Изключителна привилегия е да бъдете наш гост в Блумбърг ТВ България. Марк Фабер е един от нашите най-любими инвеститори за всички времена. Изключително известен в българските инвестиционни среди. Вашата книга „Златото на утрешния ден“, г-н Фабер имаше огромно влияние върху мен и Владо.

Нека започнем разговора с Китай. Несъмнено един от най-наболелите проблеми на инвестиционния свят. Стигна ли дъното китайският капиталов пазар или фиаското тепърва предстои?

Едва ли някой знае със сигурност дали сме стигнали дъното, но е повече от очевидно, че пазарът е отново там, от където започна ралито през юни 2014 г. След юни 2014 г. имахме доста силен възход и много акции скочиха с по 100 процента, някои дори и с 300 на сто в периода между юни 2014 г. и юли 2015 г.

А след миналия юли всичко се сгромоляса. Така че се върнахме в началната позиция. Акциите не са ужасно скъпи, но очевидно пазарът в Китай започва да се адаптира, както между впрочем и пазарите и на други места, към реалността, че икономиката е много слаба. 

Аз говоря за слабостта на китайската икономика, за нейното отслабване от 3 години. И това беше доста очевидно през 2014 г. и още повече през 2015 година, след като цените на суровините се сринаха, след като „Балтик Драй Индексът“ (б.р. индексът на цените на международните морски превози на основни суровини) се срина, износът започна да се забавя, вносът тръгна надолу. Тогава стана ясно, че не всичко в икономиката на Китай беше както трябва.

И ето, че най-после инвестиционната общност се събужда и осъзнава, че в китайската икономика може и да има някакъв проблем. Защото, не забравяйте, след 2000-та година, увеличеното търсене от страна на Китай на суровини, на промишлени стоки повиши цените на същите.

В резултат на това страни, които произвеждат основно суровини за промишлеността – Близкият изток – петрол, Русия – петрол и метали, както и Африка, Латинска Америка, Югоизточна Азия, Австралия... Всички тези държави благоденстваха, техните икономики растяха бързо. Като последица капиталовите инвестиции в тези държави се увеличиха, и всичко това беше движено от китайското търсене.

И така, когато търсенето оттам се забави, което започна през 2014 година, и цените на суровините се смъкнаха, всички тези страни се сблъскаха с известни трудности. Те имаха по-малко пари, с които да купуват други блага, а това засегна износа на индустриализираните държави, и, разбира се, този на Китай, и цикълът пое в низходяща посока. Но това беше видно от доста отдавна.

Причината, поради която бях оптимистично настроен за китайските акции през 2014 г., беше, че в Азия имаме големи количества пари, които циркулират наоколо, и биват инвестирани в Япония, Южна Корея, Тайланд, Индия. И през лятото на 2014 г. единственият пазар, който се представяше ужасно зле, беше китайският. Тогава си казах, че ще има отлив на капитали от Филипините и Индонезия, които бяха скочили 2 или 3 три пъти от дъното, регистрирано през 2009, и че тези капитали ще се насочат към Китай. Но очевидно икономиката се забавяше и хората трябва да осъзнаят, че акциите вървяха нагоре до лятото на 2015 само и единствено поради притока на пари. След което дойде големият срив.

Г-н Фабер, от години Китай държеше стойността на юана вързана за щатския долар. Но Централната банка оповести през декември, че ще скъса тази връзка и вместо това ще измерва китайската валута спрямо кошница от 13 валути. Какво е вашето мнение?

Повечето валути отслабват спрямо щатския долар от 2011 година насам. Това важи с особена сила за валутите на зависимите от суровините държави, като австралийския долар, канадския долар.

Разбира се, в случая с руската рубли имаше и други причини за нейното отслабване. Но в общия случай щатският долар беше много силен. И до 2015-та, началото на 2015 година китайският ренбини в действителност поскъпваше спрямо долара, докато една друга водеща азиатска икономика – Япония, провеждаше политика на значително отслабване на своята валута – йената, спрямо долара.

И така, когато китайските власти осъзнаха, че икономиката е много по-слаба, отколкото техните статистически служби претендират, те си помислиха следното: „ОК, нека понесем някои от неудобствата на валутното обезценяване“, което впрочем беше продиктувано или причинено и от огромното изтичане на капитали.

Тъй като в момента има голямо количество капитали, които бягат от Китай. Много богати хора изтеглят инвестициите си от там, защото се притесняват за състоянието на икономиката, или се страхуват от значителна девалвация на валутата. Разбира се, има и много капитали, които изтичат по напълно обясними чисто инвестиционни причини. И такива, изтеглени с цел да бъдат платени лихвите по заеми, отпуснати в щатски долари. Трудно е да се направи разграничение между всички тези причини.

С една дума увеличеното бягство на капитали от Китай също допринесе за понижаването на стойността на юана. И аз си мисля, че е доста вероятно да отиде и още по-надолу. Но отново, да не забравяме, че до скоро това беше една доста силна валута дори и спрямо щатския долар.