Световните инвеститори продължават да говорят за тревожен срив на развиващите се пазари. В скорошно проучване на холандския фондов мениджър NN Investment Partners една трета от анкетираните институционални инвеститори казват, че финансова криза в развиващия се свят е най-големият риск, пред който са изправени днес, оставяйки по-назад нова криза в еврозоната и нарастващи лихвени проценти. Опасенията изглеждат неоправдани, коментира BloombergView.
Разклатеният фондов пазар и влошаващата се валута на Китай размътиха глобалните пазари. Бразилия и Русия навлязоха в рецесия. Управляващият директор на международния валутен фонд Кристин Лагард предупреди в изказване на 12 януари, че развиващите се страни „сега се сблъскват с нова реалност“ на по-бавен растеж.
Финансова криза на развиващите се пазари обаче е по-малко вероятна, отколкото страшните заглавия и сътресенията на глобалните пазари предполагат. Истината е, че повечето развиващи се страни са в много по-солидна форма, отколкото изглежда на пръв поглед.
Анализаторите предупреждават за опасна дългова експолозия в развиващия се свят. По исторически стандарти обаче натрупването в повечето страни не е драматично. В проучване от 2015 г. Нийл Шийранг, главен икономист за развиващите се пазари в Capital Economics, анализира предишни кризи и открива, че „проблемите са склонни да се появяват след бързо разширяване на дълга, а не когато дългът премине определен праг“. Неговият съвет е да се наблюдава темпът, с който се акумулира дългът, а не абсолютният му размер, когато се търсят признаци за следващ срив.
През последните години повечето развиващи се икономики не са натрупали достатъчно дълг спрямо размера на икономиките си, за да се оправдаят по-мечите предупреждения. През последното десетилетие съотношението на частния дълг към БВП в Малайзия е нараснал с 18,5 процентни пункта, в Индия със 17, в Индонезия с 12,5 и в Южна Африка с 11, сочат данните на Capital Economics. За сравнение, преди финансовата криза от 1997 г. съотношението се е вдигнало с почти 100 процентни пункта в Тайланд и с над 50 в Малайзия.
Много развиващи се икономики са много по-добре подготвени и за външни шокове. На много ключови развиващи се пазари по-голямата част от новия дълг е деноминиран в местна, а не в чужда валута. Това ги прави по-малко уязвими от отслабване на валутите им и отлив на капитал. Резервите в чужда валута също значително са нараснали. Според данни на Световната банка Индонезия е натрупала резерви за 112 млрд. долара до края на 2014 г. - почти шест пъти повече от 1996 г. преди финансовата криза в Азия. Резервите на Тайланд – 157 млрд. долара, са били четири пъти по-високи спрямо същия период. В Индия резервите са били около 5,6 млрд. долара през 1990 г., докато до 2014 г. те са нараснали до 325 млрд. долара.
Предвиждането дали такива кризи ще се случат или не, разбира се, е рискова дейност. Няколко важни страни сериозно се разклатиха през последните години, най-забележимо Китай, която се изправи пред най-забележителната дългова експлозия досега сред големите развиващи се икономики. Дългът на частния сектор е скочил с 80 процентни пункта до над 200% от БВП през последното десетилетие. Турция, Бразилия и Русия са също възможни точки на възпламеняване.
Винаги има шанс експлозия в една страна да се разпространи из развиващите се пазари, както стана в края на 90-те години. При такива панически обстоятелства диференцираните условия на отделните икономики спират да имат голямо значение.
И все пак развиващите се икономики са доказали, че могат да бъдат забележително устойчиви на фона на травмите през последните три години. Опасенията около влиянието от затягането на политиката на Федералния резерв на САЩ (Фед) доведе до панически отлив на капитал от развиващите се пазари в различни периоди от средата на 2013 г. насам. През последното тримесечие изходящите потоци са ударили рекордната сума от 270 млрд. долара – много по-голяма от отлива в най-лошия момент от финансовата криза през 2008 г.
В резултат на това валутите в развиващите се пазари потънаха. Индийската рупия е загубила около една пета от стойността си спрямо долара от средата на 2013 г., а индонезийската рупия – една трета. Руската рубла струва по-малко от половината от стойността си преди само 18 месеца. И все пак въпреки тези стресове нито една развиваща се икономика не е изпаднала в абсолютна криза.
Това, което се случва в развиващия се свят, не е финансова криза, а криза на растежа. Прогнозите на МВФ за развиващите се икономики са за разширяване само с 4,3% през 2016 г., което е доста под 8,2% през 2006 г. Това е проблем само по себе си за световната икономика, която отчаяно търси нови източници на растеж – най-вече за 900-те млн. души, все още хванати в капана на бедността.
Директорът на МВФ Кристин Лагард отбеляза наскоро, че нивата на доходи в развиващия се свят доближават тези на развитите икономики с по-бавен от две трети от предвиждания преди десетилетие темп - тенденция, която тя определя като „причина за тревога“. Трудностите на развиващите се пазари може да не доведат до следващата голяма криза в света, но със сигурност са един от най-големите проблеми в него.
12:44 | 10.09.22 г.