Съобщението беше кратко и ясно - Саудитска Арабия е екзекутирала 47 души, осъдени на смърт заради терористични дейности и престъпни конспирации. Един от екзекутираните е шиитският проповедник Нимр ал-Нимр, който дълги години живя в Иран, откъдето се застъпваше за правата на шиитите в Саудитска Арабия и Бахрейн.
На това място трябва да отбележим, че както в Иран, така и в Саудитска Арабия екзекуциите са всекидневие. В списъка на държавите, където се извършват най-много екзекуции, Иран е на второ място след Китай, следван от Саудитска Арабия. Всеизвестен факт е, че и в двете страни представителите на религиозните малцинства са обект на гонения и преследвания, пише в коментар за Deutsche Welle Джамшид Фаруги.
Масовата екзекуция в Саудитска Арабия беше последвана от протести в Иран, Ирак, Сирия, Ливан и Йемен. В резултат Саудитска Арабия първа преустанови дипломатическите си отношения с Иран. Последваха я Бахрейн, Судан, Кувейт и други. Обединените арабски емирства също изтеглиха посланиците си от Техеран. В този смисъл екзекуциите в Саудитска Арабия и последвалите ги остри реакции не само нажежиха и без това обтегнатите отношения между саудитското кралство и режима на аятоласите в Иран, но предизвикаха и сериозна дипломатическа криза в целия регион.
В същото време е пределно ясно, че екзекуцията на Нимр ал-Нимр беше част от кървава и целенасочена провокация. В крайна сметка Рияд постигна това, което целеше: безумната реакция на Иран, а именно - щурмуването на саудитското посолство в Техеран и на саудитското консулство в Машхад. Така погледнато, може да се твърди, че Иран падна в капана на Саудитска Арабия.
Какво обаче подтикна Иран към тази безразсъдна реакция? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. На първо място е важно да се знае, че в случая не става дума просто за религиозен конфликт между сунити и шиити, а за битка за надмощие в Близкия Изток. Именно тази битка е в основата на опасните задочни войни, които съперниците Иран и Саудитска Арабия водят в Сирия и Йемен - войни, които имат потенциала да подпалят целия регион.
На второ място идва ядрената сделка с Иран, която размести политическите пластове в региона. В този контекст Саудитска Арабия се опасява, че ако Иран се изправи на крака в икономическо отношение, това неизменно ще му донесе и повече политическа тежест.
Врагове на ядрената сделка с Иран са не само Саудитска Арабия, Израел и страните от Персийския залив. В самия Иран също има сили, които де факто живеят от политическите напрежения в региона. Ядреното споразумение беше от самото начало трън в очите на ултраконсервативните сили в Иран, които са твърдо против нормализирането на отношенията с международната общност и най-вече против всякакво сближаване със заклетия враг САЩ.
Тези сили имат нужда от образ на врага, за да прокарват своята политика. И още нещо: ултраконсерваторите в Иран и саудитските провокатори има един общ интерес - и двете страни в тази опасна игра извличат ползи от изострянето на кризата. Хардлайнерите в Иран и в Саудитска Арабия печелят от ледниковия период в дипломатическите отношения, защото това им позволява да продължат задочните си войни с неотслабваща бруталност. Основният печеливш от това изостряне на конфликта обаче ще се окаже вероятно "Ислямска държава". В сянката на иранско-саудитската битка за надмощие организацията би могла да разшири още повече влиянието си. Тази опасност е съвсем реална и затова международната общност трябва да стори всичко възможно за прекратяване на ледниковия период в дипломатическите отношения и най-вече за завръщане към диалога.
07:05 | 13.09.22 г.