Не обвинявайте петрола за хаоса в света

От 1918 г. и пълния разцвет на автомобилната ера насам средната цена на бензина в САЩ рядко е спадала под 2 долара или се е повишавала над 4 долара, изчислено спрямо долара през 2015 г. С днешната цена от 1,89 долара бензинът се доближава до рекордно ниско ниво в коригирано инфлационно изражение, коментира Холман Дженкинс за Wall Street Journal.

През 1965 г. бензинът се продава за 30 цента. По стойността на долара от същата година днешната цена на бензина възлиза на 26 цента. Така че, да, сегашният ценови спад на петрола не е нещо обикновено.

Тези, които смятат, че скоро цените ще се възстановят, напомнят, че скъпи проекти за извличане на петрол от арктическите води или канадските петролни пясъци, или Мексиканския залив биват спрени. А веднъж прекратени, не е лесно те да бъдат стартирани отново. Затова в бъдеще ще има недостиг на предлагане на петрол, тъй като днешните свръх запаси ще бъдат изразходени, а производителите нямавече да могат да постигат приходи чрез капитал, който вече са изхарчили.

Тези, които защитават тезата „по-евтин за по-дълго време“ сочат към американските шистови играчи, чиито проекти са с по-кратки времеви хоризонти, могат бързо да се увеличат и да наложат естествен таван на повишаването на цените. Мечките в петролния сектор отбелязват също, че повечето световни резерви се контролират от правителства, жадни за приходи, които не са готови да съкратят петролни служители само, защото цената е ниска.

Всеки може сам да си избере подходяща прогноза. Не трябва обаче да се прави грешката да се смята, че днешните геополитически нестабилности са в резултат на поевтинелия петрол.

Икономиката на Владимир Путин се удряше в стената, а Русия предприемаше чуждестранни приключения, за да стимулира вътрешната популярност на лидера си и да оправдае репресиите на опозицията, много преди срива на цените. Петролът се продаваше на цена от 104 долара за барел, когато Путин анексира Крим през март 2014 г.

Арабската пролет, причина за толкова много горчиви мечтания от Египет до Либия и Сирия, дойде в период на високи и дори нарастващи цени на петрола. Суровината не поевтиня под 100 долара преди 31 юли 2014 г., когато регионът вече бе обхванат от пламъци.

Ако не друго, то геополитическата причинно-следствена връзка сега върви в обратната посока. Пазарите сега приемат, че нестабилността, особено в Близкия изток, означава повишаване на цените на петрола. Саудитска Арабия, която според най-големите петролни теоретици е на ръба да привърши големите си нефтени полета, наскоро повиши производството си до рекордните 10,5 млн. барела на ден въпреки ниските цени на суровината. Причината? Необявената война на Рияд срещу Иран и съюзника му в момента – Русия.

Русия, чието енергийно развитие се очакваше да намалее след налагането на санкциите от Запада, изненада мнозина, постигайки следсъветски рекорд от 10,8 млн. барела на ден през декември. В помощ се оказа желанието на Кремъл да понижи разменната стойност на рублата, намалявайки местните разходи за петролните си компании, макар че в същото време удари и стандарта на живот на средния руснак (40% от храната е внос). Тази игра на котка и мишка между Русия и Саудитска Арабия, често в следствие на намесата на Путин в Сирия, сега е ключов двигател за световното петролно пренасищане.

В същото време евтиният петрол не успява да осигури очаквания еликсир за застоя на Запада. Причинно-следствената връзка явно върви в обратната посока. Упорито разочароващият икономически растеж на Запада, сега придружен и с този на Китай, е фактор, който поддържа цените на петрола ниски.

Някои използват неутралния термин „светска стагнация“. По-точна диагноза предполага, че Западът е достигнал криза в разширяване на правителството (и по брой служители, и по сила) след Първата световна война насам, и то до такава степен, че ръстът и динамиката сякаш са изчезнали за постоянно.

В Западна Европа и Япония, макар тя да се споменава по-рядко, единственият политически дебат днес е между реформаторите и по-консервативните представители. Дори енергийната и климатична политика не е изключение, като Германия, Испания и Великобритания орязват подкрепата за възобновяемите източници.

САЩ някак се откъснаха при управлението на президента Обама. Очевидно разликата между нулев растеж и растеж от 2% е достатъчна, за да се поддържа жива значителна политическа сила, която вярва, че времето за амбициозно разширяване на правителството е дошло. Петролът още веднъж изигра неочаквана геополитическа роля: САЩ вероятно нямаше да отчетат ръст от 2%, ако не беше петролният и газов фракинг.

Самото управление на президента Обама може да се окаже исторически външен фактор. Не много анализатори, в условията, при които пое властта през 2009 г., биха оценили историческия момент като условие за постигане на по-добро благоденствие и регулаторно състояние, по модел на Европа между 1945 и 1975 г., за сметка на работните места и растежа.

Обама погледна навън към света и за разлика от повечето от нас реши, че премахването на САЩ като пречка пред ядрените амбиции на Иран ще доведе до един по-мирен и отзивчив Иран в следващите 20, 30 или 50 години.

За тези, които не споделят същото мнение истинското послание днес е да забравят шокиращото стръмно поевтиняване на петрола, което е симптом, а не причина. Голямото историческо предизвикателство все още е дългът и застоят на индустриалния свят, който няма да постигне доходност без основно преосмисляне на данъчни кодекси, регулаторните системи и социалните мисии.