Политическите черни лебеди за 2016 г.

Когато преценявате прогнозите за 2016 г., пазете се от "предубеждението на приемствеността". Това е изкушението да се приема за даденост, че следващата година ще прилича на миналата - ама съвсем като нея. В действителност политическата история от близкото минало сочи, че събитията, които дефинират дадена година, в повечето случаи са големите изненади и внезапните нарушения на приемствеността (наречете ги "черни лебеди" или "неизвестни неизвестни", ако щете).

В началото на 2014 г. нито един от познатите ми познавачи не предвиждаше, че Русия ще анексира Крим или че джихадистка групировка, наречена "Ислямска държава", ще превземе Мосул, втория по големина град в Ирак. А в началото на 2015 г., не мога да си спомня да е имало някой да е прогнозирал, че в Германия ще пристигнат над 1 милион бежанци през годината, или да е предвидил невероятния възход на Доналд Тръмп в САЩ, пише  Гидиън Рахман в анализ за Financial Times.

Всичко това навежда на мисълта, че най-важните геополитически събития на 2016 г. също ще бъдат нещо, за което познавачите и политиците още не говорят. Да се предвижда непредвидимото е безнадеждно, но аз все пак възнамерявам да го направя. По-добрият подход според мен е да се търсят потенциални нарушения на приемствеността, отколкото да се очаква "още веднъж от същото".

Най-подходящото място, откъдето може да се очаква внезапна изненада през 2016 г., може би е Китай. Един от ключовете към китайския успех през последните 25 години е, че правителството е съумявало да запазва икономиката вълнуваща, а политиката - скучна. Това може да се промени тази година.

Антикорупционната кампания на президента Си Цзинпин помита някои от най-влиятелните и богати хора в Китай - висши генерали, шефа на държавната служба за вътрешна сигурност, милиардери, директори на фирми, телевизионни знаменитости. Всичко това се случва на фона на забавяща се икономика, потискане на свободата на словото и масова обществена тревога от замърсяването на околната среда и индустриалните катастрофи. Под спокойната официална външност на китайската политика уверено расте потенциалът за откат, или от обществото, или от някои от застрашените от антикорупционната кампания групи. 

Разбира се, най-лесно би било да се заложи на това, че президентът Си ще бъде на власт и по това време догодина. Ако обаче позицията му всъщност се окаже застрашена тази година, познавачите ще се надпреварват да обясняват защо, в ретроспекция, е било очевидно, че някъде нещо неизбежно ще се пропука.

През 2016 г. избирането на Хилари Клинтън за президент на САЩ би представлявало приемственост. Тя е позната величина, фаворит на американския естаблишмънт, добре финансирана и начело в социологическите анкети. "Предубеждението на приемствеността" също така кара повечето познавачи да омаловажават изборните шансове на Доналд Тръмп. Историята учи, че кандидати като Тръмп накрая винаги се провалят с гръм и трясък. Подобни анализи обаче задължително изключват възможността възходът на Тръмп да е симптом, че нещо фундаментално се променя в САЩ. Това включва и пренебрегване на истински впечатляващата преднина, която "онзи Доналд" натрупа в надпреварата за републиканската номинация. Самият аз достатъчно съм свързан с въпросния естаблишмънт, за да ми е много трудно да си представя как Тръмп печели президентския пост. Но вярвам на анкетите, които сочат, че той е фаворит да стане кандидат на републиканците. Дори само това би било политическо земетресение.

В Европа голямото нарушение в приемствеността тази година би било, ако Великобритания напук на здравия разум гласува да напусне ЕС. Букмейкърите все още оценяват шансовете за "Брекзит" като приблизително едно към три, а те не страдат от излишна сантименталност. Но пък от друга страна, икономическият и политически фон за британски референдум за европейското членство определено не изглежда особено обещаващ. Европейският съюз не е особено популярен в момента. Изпитва икономически трудности, политически разделен е и не може да се споразумее за единна стратегия за прииждащите в Европа бежанци и мигранти. Това директно налива вода в мелницата на поддръжниците на "Брекзит" по най-силната им политическа тема – имиграцията.

Много политически прогнози за Европа извън Великобритания също така се базират на презумпцията, че ЕС в крайна сметка ще намери ефикасна стратегия за решаване на бежанската криза през тази година. Това обаче прилича на приемане на желаното за действително.

Обективните фактори, движещи бежанските потоци - война в Близкия изток, надеждата за по-добър живот в Европа, печалбите от контрабандата на хора - ще са налице и през 2016 г. Ако бежанските потоци продължат със сегашните си темпове или дори се засилят през 2016 г., политическите последици за Европа биха могли да се окажат твърде мрачни, застрашавайки позицията на канцлера Ангела Меркел в Берлин и създавайки по-дълбоко разделение между Германия и европейските й партньори.

Дали има нещо, което би могло неочаквано да се сбъдне правилно през 2016 г.? Категорично да. Една голяма вероятност е, че "Ислямска държава" ще понесе тежки военни поражения през следващите 12 месеца, поне в Ирак и Сирия. (Тя може да продължи да се разширява в Либия и Северна Африка).

Ужасът, предизвикан от терористичната атака в Париж през ноември, послужи да прикрие факта, че джихадистите в действителност губеха територия през последните седмици и месеци. Иракската армия, подкрепена от западните въздушни удари, току-що си беше върнала Рамади. През 2016 г. тя би трябвало да отбележи още успехи и дори може да успее да изтласка ИД от Мосул.

Лошата новина обаче е, че ако ИД изгуби позиции в сърцевината на територията си, ще бъде по-мотивирана да отвърне на удара с терористични атаки в Европа. Още през първите дни на 2016 г. вече имаше повишена тревога в Мюнхен и Амстердам. Терористичната заплаха, за жалост, е област, в която според мен може спокойно да се заложи на приемствеността през тази година.

/БТА/