Краят на годината е добър момент за осмисляне на рисковете, които стоят пред нас. Разбира се, има важни икономически рискове, включително погрешни оценки на активи в следствие на десетилетие от изключително ниски лихвени проценти, промени в търсенето, причинено от променящата се структура на китайската икономика, и продължаващата слабост на европейските икономики, коментира Мартин Фелдщайн за MarketWatch.
Основните дългосрочни рискове обаче са геополитически, произлизащи от четири основни източника: Русия, Китай, Близкия изток и киберпространството.
Въпреки че Съветският съюз вече не съществува, Русия продължава да има огромна ядрена енергия с възможност да проектира силата си навсякъде по света. Русия е и икономически слаба заради зависимостта си от петролни приходи в момент, в който цените са драматично ниски.
Президентът Владимир Путин вече предупреди руснаците, че предстоят икономии, тъй като правителството вече не може да си позволи помощите, които предоставяше през последните години.
Геополитическата опасност идва от нарастващата зависимост на Путин от военни действия в чужбина – в Украйна, а сега и в Сирия, за поддържане на популярността си у дома, използвайки местните медии (сега почти изцяло под контрола на Кремъл), за да величае световната значимост на Русия.
Страната използва и износа си на газ за Западна Европа и Турция като икономическо оръжие, въпреки че последното решение на Турция да взима газ от Израел показва ограниченията на тази стратегия. Докато Путин отговаря на тези и други предизвикателства, Русия ще остане източник на значителна несигурност за останалата част на света.
Китай все още е бедна страна, с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава на населението около 25% от това в САЩ (на база паритет на покупателната способност). Тъй като населението е четири пъти по-голямо обаче, общият БВП на страната е равен на този на САЩ (на същата база). А общият БВП определя способността на страната да харчи за военна мощ, да осигурява стратегически значителен пазар за износа на други страни и да предлага помощ в други части на света.
Китай прави всички тези неща в мащаб, съизмерим с БВП. Поглеждайки напред, дори с по-умерен темп на растеж в бъдеще, БВП на Китай ще расте по-бързо от този на САЩ или Европа.
Китай в момента разширява стратегическото си влияние. Той предявява морски искания в Източно- и Южнокитайско море, които се противопоставят на исканията на други страни в региона (включително Япония, Филипините и Виетнам). Китай разчита най-вече на т.нар. „линия на деветте тирета“ (nine-dash line – първоначално създадена от Тайван през 1947 г. - бел. ред), за да обоснове исканията си за по-голяма част от Южнокитайско море, където създава изкуствени острови и твърди, че има суверенитет над заобикалящите ги води.
САЩ определя китайската политика като „изолиране на район за военни действия“ (Anti-Access Area-Denial, китайска доктрина за безопасност - бел. ред.): усилия да се задържи американската военна флота далече от китайските континентални земи, а съответно и от бреговете на американските съюзници в региона.
Китай разширява и геополитическото си влияние чрез инициативи като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB), програми за спасителни заеми в Африка и плана си „One Belt, One Road“ (т.нар. Нов път на коприната), за да установи морски и териториални връзки през Индийския океан и Централна Азия, чак до Европа. Сегашните китайски политически лидери искат мирни отношения на сътрудничество със САЩ и другите западни страни.
Но, поглеждайки в бъдещето, предизвикателството за САЩ и съюзниците му ще бъде да възпрат бъдещите поколения китайски лидери от възприемането на политики, които застрашават Запада.
В Близкия изток голяма част от фокуса на света лежи върху заплахата от ИДИЛ срещу гражданите в целия свят – включително в Европа и САЩ. Но по-големият проблем в региона е конфликтът между шиитските и сунитските мюсюлмани, разделение, което продължава от над хилядолетие. През повечето време и на повечето места шиитите срещат дискриминация – и често смъртоносна агресия, от сунитите.
Затова Саудитска Арабия и други кралства от Персийския залив с преобладаващо сунитско население възприемат Иран, регионалната шиитска сила, за стратегически смъртен враг. Саудитска Арабия най-вече се опасява, че Иран иска да разчисти стари сметки и ще се опита да поеме „попечителството“ над светите мюсюлмански места Мека и Медина под шиитски контрол. Конфликт между Саудитска Арабия и Иран ще бъде и в следствие на борба над обширните петролни залежи на Арабския полуостров и огромното финансово богатство на малките сунитски държави като Кувейт и Катар.
Последният източник на риск – киберпространството, скоро може да засенчи всички останали, тъй като не може да бъде ограничено от граници и войски. Заплахите включват атаки за откази на услуги, неоторизиран достъп до лични архиви на банки, застрахователни компании и правителствени агенции, както и промишлен шпионаж.
Разпространените кражби на технологии от американски компании наскоро доведоха до споразумение между Китай и САЩ, според което нито едно от двете правителства няма да съдейства за технологични кражби, от които да се възползват компании в страната.
Това са важни въпроси, но не толкова сериозни, колкото заплахата, която зловредният софтуер (malware) представлява за критични инфраструктури – електропреносни мрежи, системи за управление на въздушния трафик, петролопроводи, водни съоръжения, финансови платформи и т.н.
Последните случаи на използван зловреден софтуер се приписват на Китай, Иран, Русия и Северна Корея. Но държавите може изобщо да не са замесени. Отделни лица и недържавни играчи може да внедряват зловреден софтуер просто като наемат нужния човек от международния „черен“ пазар.
Кибер оръжията са относително евтини (а затова и широко достъпни) и мога да достигнат всяка точка на света. Те са бъдещите оръжия за нападение или изнудване на противника. А на нас все още ни липсва способността да блокираме подобни атаки или да идентифицираме еднозначно техните източници.
Тези четири източника на риск представляват необикновено сериозен набор от геополитически предизвикателства. Очертавайки ги, не трябва да се подценява важността на други въпроси – паричната политика на САЩ, ниските цени на суровините, дълговите кризи и т.н., които вероятно също ще засегнат световната икономика през следващата година.
По-специалното на заплахите, идващи от Русия, Китай, Близкия изток и киберпространството е, че те ще продължат да съществуват и ще застрашават нашето икономическо бъдеще през следващите години.