През 2016 г. Европа трябва да спре да очаква паричната политика да реши проблемите й. Това пише Майкъл Боскин от Университета Станфорд за Project Syndicate. Той посочва, че през последната година глобалният икономически растеж беше анемичен, а прогнозите за 2016 г. са за едва леко подобрение.
Затова европейските лидери трябва да вземат по-бързи, по-категорични решения за редицата кризи, пред които са изправени – слабия растеж, проблемите в банковия сектор, единната валута и ескалиращата бежанска криза, която застрашава свободното движение.
Европа трябва да направи фискални, структурни, трудови и регулаторни реформи, като най-спешни решения трябва да има в периферните икономики на еврозоната и при дългове на големите държави в средносрочен план.
В Азия всички погледи са насочени към Китай, който е епицентърът на забавянето на глобалния растеж. Властите в Пекин обещават реформи, но усилията им се бавят. Балансирането на икономиката от модел, задвижван от износа към такъв, който разчита на вътрешното потребление, е голямо предизвикателство. Потребителите не могат да компенсират изоставащите индустрии, а правителството все още има голям контрол над големи компании, някои от които дори са публични.
Китай трябва да увеличи усилията си за реформи и да пренасочи печалбите на държавните компании директно към населението, което да потребява, или да ги инвестира другаде.
Япония, която беше на ръба на рецесията през третото тримесечие въпреки програмата на Шиндзо Абе за съживяване на икономиката, се надява Транстихоокеанското търговско споразумение да предостави необходимите стимули за икономиката.
Новоизбраният премиер на Канада Джъстин Трюдо вероятно ще се изкуши да увеличи разходите и регулациите, но той трябва да внимава, тъй като заради срива в цените на петрола Канада е изправена пред сериозен икономически спад. Трюдо трябва да поддържа стабилна парична политика и да настоява пред САЩ за прилагане на Транстихоокеанскаото партньорство, което е и в интерес на Вашингтон.
САЩ трябва да позволят износа на нефт и газ за Европа, което ще намали зависимостта на Стария континент от руска енергия. Ключово за САЩ обаче е да се върнат към ролята си на глобален лидер, която през последното десетилетие беше постепенно изоставена и това има разрушителни последици: политически разцепления, видими в сегашната кандидатпрезидентска кампания, както и колебания в редица глобални икономически, финансови споразумения, както и сделки за сигурността, които зависят от американското лидерство.
Южна Америка след десетилетия на прогрес (с някои изключения като Венецуела), е изправена пред редица предизвикателства, отчасти заради срива в цените на суровините. Евтиният петрол доведе най-голямата икономика – бразилската – до най-тежката рецесия от десетилетия, а корупционният скандал в петролния гигант Petrobras влоши и политическата ситуация, като президентът Дилма Русеф е застрашена от импийчмънт.
Политическата нестабилност подкопава икономическите перспективи и в Еквадор, където президентът Рафаел Кореа премахна ограниченията на броя мандати, а високата инфлация крие все повече рискове.
В Мексико разрешаването на дълбоководните сондажи за международни енергийни компании ще помогне на страната да преодолее намаляващия добив.
Новоизбраният аржентински президент Маурицио Макри планира пазарно ориентирани реформи, включително по-ниски данъци и свободна търговия.
Във Венецуела също има надежда опозицията, която спечели мнозинство в парламента за пръв път от 17 години и ще противостои на социалистическите политики на президента Николас Мадуро.
В Африка въпреки редицата трудности чуждестранните инвестиции и търговията (не помощта) предоставят възможности за растеж и развитие.
08:01 | 09.09.22 г.