2005 г. може да се счита за апогея на това, което се нарича европейски проект. Предишната година към Европейския съюз (ЕС)се бяха присъединили 10 държави от Централна и Източна Европа, което превърна общността в най-голямата общност на либералните демокрации в европейската история, пише за FT Тимъти Гартън Аш, преподавател по европейски науки в Оксфорд.
Този съюз предлагаше конституционен договор, станал известен като “Европейска конституция”. Единната му валута – еврото, изглежда също работеше добре и за много европейци чувството на всестранен оптимизъм не беше непознато.
Избухването на проевропейската оранжева революция в Украйна убеди руския президент Владимир Путин, че на пръв поглед “мекия”, постмодерен ЕС е реална заплаха за властта му. Дори и скептичният историк Тони Джуд пише в своята история на Европа след 1945 г., публикувана през 2005 г., че ХХІ век все още може да принадлежи на Европа.
Следващото десетилетие обаче доказва, че това са били грандиозни илюзии. Серия от кризи зашеметиха европейските лидери – като се започне с отхвърлянето на Европейската конституция на референдумите във Франция и Холандия, продължи се с десетилетната криза в еврозоната, анексирането на Крим от Русия, ислямистките терористични атаки, референдума във Великобритания за напускане а ЕС и се стигне до бежанската вълна от последната година, благодарение на която ксенофобските и антиевропейски партии затвърждават и засилват позициите си на целия континент.
"За съжаление европейските лидери, които се събраха на една от безбройните им срещи на високо равнище в Брюксел през декември 2015 г., не успяха да признаят дълбочината на екзистенциалната криза на съюза, камо ли да намерят отговори, които ефективно да адресират нарастващото разочарование на своите народи”, пише Гартън Аш.
ЕС не се срива изведнъж като Римската империя и варварски орди няма да заемат бюрократичните палати в Брюксел. Упадъкът му е по-скоро като на Свещената Римска империя: всички тези тържествени договори, церемонии и институции остават на мястото си, но се вижда, че са все по-кухи и изпразнени от съдържание. Така че едно решение да се закрие ЕС през 2043 г. например ще е като официалното обявяване на края на Свещената Римска империя през 1806 г. – закъсняло признание на това, което отдавна е политическа реалност, посочва той.
При настоящите тенденции това изглежда правдоподобен сценарий за бъдещето на ЕС. Лидерите му обаче трябва да направят всичко възможно да го избегнат.
Уинстън Чърчил е казал: "Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога." Европа, в който живеем днес, е възможно най-лошата Европа, с изключение на всички останали Европи, които някога е имало, допълва още Гартън Аш. Нито един Европейски съюз, империя, обединение или общност не е преживял вечно, но трябва да искаме това да продължи толкова дълго, колкото е възможно.
Скептичният реализъм е по-солидната основа върху която да се възстанови залитащият европейски проект. Европа е в лошо състояние и началото на възстановяването е да се признае тежестта на заболяването, а не да се отрича. Ние сме изправени пред множество проблеми, за повечето от които не съществуват всеобхватни решения, а само частични такива, които ще ни позволят да продължим. Не е време за грандиозни схеми.
Отново и отново някои се връщат към някаква версия на "твърдото ядро на Европа", което да движи общността напред, а останалите се примиряват с “Европа на няколко скорости” във външните “концентрични кръгове”. Вместо това, има две основни теми – едната е едно ново бъдеще, а другата е миналото, което може да се завърне, за да ни преследва.
Сблъсквайки се с бързо развиващи се сили като Китай, Индия и Бразилия, Дивият Запад - Европа и Северна Америка, вече не може да определя глобалния дневен ред. В този нов свят европейските страни се нуждаят от мащаба, който само един съюз може да даде.
Втората ниша – европейското минало, може бързо да се превърне в нашето бъдеще. Напоследък сме свидетели как се увеличават инцидентите, които ни препращат към варварствата в Европа от ХХ век. Войната в Украйна. Средната класа, която се реди в кухните за бедни. Терор по улиците на Париж. Мъртвите деца бежанци, изхвърлени на средиземноморските плажове. Антисемитизмът, расизмът и изразяването на брутния предразсъдъци срещу мюсюлманите. Някак си все още определяме тези “инциденти” като изключения, но какво ще стане, ако те се превърнат в правило?
ЕС се нуждае повече от всякога от колективна памет, за да избегне лошото бъдеще. Историята трябва да привлече вниманието на новите поколения. Все още не е твърде късно да се пренапише историята на модерна Европа на Оксфорд към 2045 г., само че нямаме време до 2045 г., за да го направим, заключава Тимъти Гартън Аш.
преди 8 години да проблема е идентичен а този в югославия, но пак не си напипал тънката нишка на проблема, а той е в управляващия елит, който и там даде едни привилегии на определена нация (сърбите) над другите, та и с ЕС така ... просто има едни дето са по равни от другите... и като има такива дисбаланси (по вина на политическия елит) винаги подтиснатите намират в кво да се обединята ... дали щото са от една нация като в Югославия или под обща религия както е сега е въпрос на подробности..... преди 100 години по същата причина се обединиха на селяни и работници... Проблема е управялаващата социалистическа класа, която не прави нищо по въпроса да интегрира ***, зада печели избори... така е тук, така е у франция към момента. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Много ти е СТАТИЧНО мисленето! Западната култура е ДОМИНИРАЛА преди да има МУЛТИКУЛТУРА!В момента тя е водеща, не поради мултикултурата, а ВЪПРЕКИ нея!Ако един много добър бегач има преднина 100 метра преди финала, който фактически е на 2 метра, сигурно дори и да го контузиш, пак ще финишира първи. Не така обаче стоят нещата за второто състезание! ИМА И БЪДЕЩЕ ОТ ТУК НА СЕТНЕ!Аз не бих си правил изводи за развитието на Запада от последните 40 години и да го пренасям в бъдещето, в които той ОТ НЕТЕН ГЕНАРАТОР на благосъстояние, се превърна в НЕТЕН ДЛЪЖНИК на такова! Компренде! ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Тези "етнически и религиозни конфликти", за които говориш ВЕЧЕ СА ФАКТ, ТЕ НЕ СА НАШЕТО БЪДЕЩЕ, А НАШЕТО НАСТОЯЩЕ. Например във Франция никой не знае колко мюсюлмани има, защото тяхното броене е противозаконно. Техния брой е поне 7 млн. души, от които най-малко 1 млн. са радикални ислямисти. В Германия положението е подобно и там вече имаме около 10 милиона с тазгодишните бежанци. Късно е вече да се правят някакви безсмислени маневри. Според мен няма никакъв начин за избягване на бъдещ голям конфликт. Единствено радикална промяна на управляващия елит може да спаси тези страни и съответно нации от изчезване от картата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Глобалните войни ги движат икономическите и геостратегически интереси! Локалните такива, ги движи, това, което се случва в момента в Европа, и което се случваше преди в Югославия!Едни чичковци просто казват: Ти не си черногорец, ти не си сърбин, ти не си македонец или косовар, както не си християнин или мюсюлманин. Ти си един шиб*н поданик на мултикултурна Югославия!Намираш ли прилики с днешно време! ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години проблема изобщо не е в мултикултурата, защото западната култура в момента доминира в световен мащаб... или може би не си разбрал термина правилно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години изобщо не ти е ясна концепцията за началото на една война и кво движи тя напред, ама карай ... движи напред само криминалните елементи и беззаконието.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Оцеляването винаги се състои в моментното избягване на непосредствени опасности! В момента непосредствената опасност за Европа и отделните страни се нарича "мултикултура", която ако продължава в същата линия, ще доведе до тежки локални етнически и религиозни конфликти!ТОВА Е РЕАЛНОСТТА И ТЯ Е В МОМЕНТА!Някъде в бъдещето и в условията на хипотеза се намират разбеснели се националисти тип Хитлер! Ако се стигне до такава опасност и нови предизвикателства и рискове в едно ново време, то това е някъде в бъдещето! Настоящето обаче предлага едни текущи опасности, които обаче не са хипотеза, А ТОТАЛНА РЕАЛНОСТ И НЕ ПРОСТО РИСК, А ВЕЧЕ ДАДЕНОСТ!п.п.Да се прави разлика между национализъм и фашизъм, това са много различни неща! В момента им се слага знак на равенство от либерастите! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Не смятам, че човека е войнстволюбив, просто си дава сметка за реалностите в живота и за човешката природа. Човек е създаден такъв какъвто е, и това е неговата природа и същност! Не само Европа, а и целия свят и човешка история до тук е изкована от войни! Ако човешката природа не се е променила, то логично е да предположим, че бъдещето на много хора и страни ще бъде сходно с миналото на технте предци! Нелициприятна констатация!Чисто физическата битка, квалифицирана като война има няколко измерения!Първото измерение, това е световната война, второто измерение са локални, етничеко-религиозни конфликти, като тези в бивша Югославия! Има едно трето измерение обаче и то е на ниво ежедневие! Когато едно момиче във Франция, бъде изнасилено, а понякога и убито от араби, или една 80 годишна баба в България, бъде изнасилена и убита от роми, те също участват и са жерви на своеобразна война! Понякога жертвите в необявените войни, са много повече, отколкото на обявените! Това казва! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Ти изобщо не си разбрал какво исках да кажа и това послание няма нищо общо с някаква си военно-любивост. За съвременна Европа имаме 2 възможности: първата е продължаваме по старо му и приемаме по 10 милиона мюсюлмански имигранти на година и след 20 години тези имигранти вдигат бунт, вземат властта в Европа и провеждат геноцид срещу твоите деца и внуци и в крайна сметка имаме нови тъмни векове. А втората възможност е всички под строи гласуваме за националистически партии, те прекратяват всякаква толерантност и това може да доведе до война разбира се, но поне в този случай ще имаме всички шансове за победа. Когато войната избухне ще има много повече жертви отколкото през WW2, защото тя ще се води докато едната страна избие опонентите си до крак, но все пак Европа ще се възстанови и прогресът ще продължи. И в двата случая конфликтът и разрушението са неизбежни, от нас зависи по кой сценарии ще се развиват нещата в бъдеще. Няма трета възможност за мирно съвместно съществуване за съжаление. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Макар и ,,лоша'' соц системата е по добра за народа,,,,,сегашната измислена либерална ,,демокрация '' се оказа диктатура и грабеж за народите на Европа и рано или късно тези който наложиха и управляват тази система ще бъдат съдени и в най- добрия случай ще лежат в Белене ...но по е добре да полежат за да са за назидание ,Но ми се струва ,че ще ги убият като Чеушеско... отговор Сигнализирай за неуместен коментар