Обратно на бързия спад на внос на въглища, желязна руда и други суровини, Китай продължава да внася рекордни количества суров петрол, съобщава Forbes.
Китай вероятно използва сегашната ниска цена на петрола, за да запълни стратегическите си петролни резерви. Тъй като при купуването на суров петрол обикновено се плаща в американски долари, решението за повишаване на вноса преди скорошното обезценяване на юана изглежда успешно от днешна гледна точка. Вписаната на борсата танкерна компания China Shipping Development, например, отчита ръст от 9% на вноса на суров петрол за първите 11 месеца на годината с потенциал за изключително печелившо бъдеще, тъй като таксите на танкерите на суров петрол са се вдигнали с 16%.
Въпреки по-слабото китайско търсене на суровините, нужни за производство на превозни средства, продажбите в сектора отчитата рекорд. Китай в момента произвежда повече автомобили от всяка друга страна – толкова много, че дори изпитва трудности при намирането на достатъчно служители. Растежът на китайското автомобилно производство помага за създаването и поддържането на развиващата се средна класа, която трябва да успокои опасенията на правителството за възможно социално недоволство заради съкращаването на работни места в миннодобивния сектор и строителството.
Докато китайските метрополиси продължават да ограничават броя на превозните средства, позволени в рамките на градовете заради опасения за замърсяване на въздуха, китайският президент Ху Дзинтао поиска повишаване на инвестициите в селските райони, които вероятно ще включват допълнителни павирани пътища, което пък ще доведе до засилено закупуване и използване на автомобили.
Сега, когато Международният валутен фонд (МВФ) се съгласи да включи юана към кошницата със специални права на тираж през следващата година, валутата вероятно ще се търгува в по-широк диапазон в сравнение с времето, когато бе обвързана с американския долар.
Централната банка на Китай наскоро намали базовия лихвен процент по юана до най-ниското му ниво от 2012 г. насам, задествайки обезценяване заради очакваното повишаване на лихвените проценти в САЩ. Решението на Федералния резерв през този месец може да повиши разходите за китайския внос на суров петрол в американски долари в краткосрочен план, което от своя страна ще доведе до отслабвана на търсенето.
Централната банка на Китай очевидно е обезпокоена и за нетните капиталови изходящи потоци. Джулиан Еванс-Причард, икономист за Китай в Capital Economics, отбелязва, че банката продава активи, за да не позволи на юана да се обезцени твърде бързо заради опасенията, че бърза дефлация може да отложи международното използване на валутата и ребалансиране към потреблението.
Икономистите на свободния пазар като цяло са съгласни, че страната не може да постигне невъзможната „Света Троица“ – да намали лихвените проценти, за да насърчи икономическия растеж, докато в същото време се противопоставя на обезценяването на валутата, а междувременно парите изтичат извън страната. Тъй като Китай притежава чужди валутни резерви за над 3,5 трлн. долара, тя има много пространство на действия да защити юана. Всяка защита на китайската валута, която запазва относителната ѝ сила спрямо американския долар има второстепенна полза за стабилизиране на разходите за внос на суров петрол, оценяван в долари.
Освен ако Китай не принуди Русия и Саудитска Арабия да плаща за по-голям внос на суров петрол в юани, китайската защита върху валутата ѝ вероятно ще направи нарастващия внос от суровината фактор за разрастване и поддържане на заетостта и по-достъпния начин на живот на средната класа в бъдеще, в което съществува риск от волатилност на валутата и цените на суровия петрол.