Последните терористични атаки в Париж и Мали показват колко безсмислено е да възприемаме джихадисткия тероризъм като проблем, който може да бъде регионално ограничен. Тероризмът е отнел живота на над 32 600 души през миналата година, като броят им се е увеличил с 80% спрямо 2013 г. и отчита рекордно висок годишен ръст, сочи индексът на глобалния тероризъм (Global Terrorism Index). През последните десетина дни станахме свидетели на джихадистки терористични атаки на места, които са доста далеч едно от друго. Багдад, Бейрут, Париж и Бамако се оказаха цели на глобалния джихад, който от десетилетия насам отказва да признае граници, коментира POLITICO.
Западните политици се опитват да разберат предизвикателствата на джихада от атаките на Ал Кайда от 11 септември 2001 г. насам. САЩ поведе НАТО във война в Афганистан, откъдето дойдоха атаките срещу кулите близнаци, само за да открие, че терористите, чието унищожаване беше основната цел, се появяват отново в други страни.
Ал Кайда в Ирак, опустошена от продължителните американски военни операции, се превърна в „Ислямска държава“, точно както муджахидините в Афганистан – обучени и въоръжени от Запада в борбата им срещу Съветския съюз през 80-те години на миналия век, мутираха в талибаните. Кампанията, използваща дронове, убива онези, за чиято роля в предишни терористични атаки знаят западните разузнавателни служби. Но предвиждането на следващата цел или идентифицирането на възможните извършители със сигурност не е лесно.
През 2002 г. първият министър на отбраната при президента Джордж Буш Доналд Ръмсфелд зададе един въпрос: „Дали залавяме, убиваме или възпираме и разубеждаваме повече терористи всеки ден, отколкото те привличат, обучават и разполагат срещу нас?“. Близо десетилетие по-късно изглежда отговорът на този въпрос е отрицателен. Нещо повече, терористите не идват от ислямски училища, а от редиците на обикновените недоволни мюсюлмани в цял свят.
Западът, търсещ кратко и просто решение на терористичната заплаха, е обезсърчен от демографията. В света има 1,6 млрд. мюсюлмани, като не всички са терористи, и е невъзможно Западът да обяви война на всички тях, без да предизвика сериозни последствия. Ограничаването на пътуванията до и от мюсюлманските страни или спирането на имиграцията все още не решава проблема на израсналите в Европа и Северна Америка джихадисти.
Друго основателно опасение е дали Западът ще продължи да бъде моралният лидер, който твърди, че е, в един модерен свят, основаващ се на универсални човешки права, ако приеме предложенията на екстремистите в собствените си редици за изолиране, наблюдение или депортиране на всички мюсюлмани.
06:39 | 14.09.22 г.