Президентът Франсоа Оланд обяви, че Франция е във война. А войната ще се води на много фронтове, коментира Wall Street Journal (WSJ). Оланд вече увеличи бомбардировките над крепостите на „Ислямска държава“ в Сирия, обяви извънредно положение у дома и обяви значително повишаване на разходите за защита и сигурност.
Но макар тези стъпки да са от съществено значение за разрешаване на непосредствената терористична заплаха, войната на Оланд ще трябва да се води и на икономическия фронт, за да постигне успехи в дългосрочен план. По-широката битка на Франция е да преодолее нарастващата заплаха у дома, откривайки по-обещаващи възможност за тези, които са в най-голям риск от радикализация. Това отчасти изисква процъфтяваща икономика, способна да създаде ценни работни места.
Безработицата е ахилесовата пета на Оланд. Когато той пое поста, нивото на безработица беше 9,8% и той обеща да не се кандидатира повторно на изборите през 2017 г., ако не успее да обърне тази тенденция. Но прогнозите на Европейската комисия (ЕК) сочат, че нивото на безработица през тази година ще бъде 10,4% и ще остане без промяна през 2016 г., понижавайки се най-много до 10,2% до края на 2017 г.
Междувременно младежката безработица от 24% е над средното ниво за Европейския съюз (ЕС), а нивото на безработица сред неквалифицираната работна ръка е три пъти над това на квалифицираната. Нивото на безработица във Франция, при което инфлацията вероятно ще започне да се вдига отново, може би е около 9,5%, твърди Международният валутен фонд (МВФ). Това сочи ужасна загуба на човешки потенциал.
Не е тайна защо френската икономика се представя толкова зле. Има широк консенсус сред икономистите, че държавните разходи на Франция, възлизащи на 57,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2014 г. - с около 12% над средното за ЕС, и данъчните постъпления от 49% от БВП са твърде високи.
В същото време пазарът на труда във Франция е твърде строг – Франция в момента е на 103-то място от 144 страни по гъвкавост на пазара на труда, сочат данни на Световния икономически форум. Увеличаването на минималната работна заплата в продължение на години преди постигането на ръст на производителността пък подкопава конкуренцията. В резултат на това корпоративните маржове и ръстът на производството са се влошили, водейки до остри спадове на корпоративните инвестиции, което от своя страна не вещае нищо добро за дългосрочната производителност и създаването на работни места.
За да се справи с тези слабости, френското правителство намали корпоративните данъци с 30 млрд. евро и сключи споразумение със синдикатите за облекчаване на някои трудови регулации. Малко икономисти обаче смятат, че това е достатъчно. Европейската комисия и МВФ отбелязват, че пазарът на труда ще остане труден, като договарянето на работните заплати все още се случва на национално ниво, а не на фирмено. Освен това перспективите за намаляване на данъчното бреме също не са големи, дори в средносрочен план.
За да започне намаляване на държавния дълг, който в момента доближава 100% от БВП, и да се създаде фискално пространство за редуциране на данъците след 2020 г., Париж ще трябва да замрази публичните разходи в реално изражение, бе съветът на МВФ по-рано тази година. Вместо това правителствените разходи вероятно ще се повишат с 1,6% през тази година и с 1,2% през следващата.
Последните терористични атаки може да се окажат катализатор за преосмисляне на остарелия икономически модел, който защитава вътрешните за сметка на външните лица и при който нивата на публичните разходи очевидно не успяват да постигнат социалното сближаване, където това има значение. Доскоро френските реформатори, включително малка мрежа от мозъчни тръстове в подкрепа на свободния пазар,като Generation Libre и Institute Economique Molinari L’Expansion, усещаха все по-голяма подкрепа. L’Expansion, популярно седмично списание, потвърди нарастващото влияние на идеите на свободния пазар с уводна статия за профилите на водещите представители в сферата.
Рискът обаче е атаките да доведат до обратната реакция. Атаките в Париж може да засилят подкрепата за Националния фронт, чийто лидер Марин льо Пен базира подхода си към избирателите на комбинация от националистична опозиция срещу ЕС със силна подкрепа за по-силна социална и икономическа защита.
Според френските министри Оланд, който през последните две години избяга от левите си позиции, довели до избирането му, вероятно ще се завърне към тях преди президентските избори през 2017 г. Програмата на правителството за следващата година вероятно ще се фокусира върху леви приоритети като представяне на нови трудови защити за работещите на свободна практика.
Междувременно Оланд ясно показа, че Франция вероятно няма да постигне целите за дефицита в еврозоната заради по-високите разходи за защита и сигурност. Това може да даде на френската икономика краткосрочен тласък, но води до риск от по-нататъшно влошаване на производителността и забавяния на евентуалното намаляване на данъците. Това може и да подкопае доверието във фискалните правила на еврозоната.
При тези обстоятелства вероятно никой няма да възрази срещу допълнителните разходи на Франция, а Европейската комисия вече сигнализира за готовността си да бъде гъвкава. Но реалността е, че има съмнения по отношение на желанието на Франция да изпълни целите – и за готовността на комисията да приложи правилата, още преди атаките. Това може да усложни усилията за развитие на нови механизми за споделяне на риска, които според много икономисти са от съществено значение за повишаване на доверието в по-широката еврозона.
Както и с войната на Оланд срещу „Ислямска държава“, резултатите от неговата икономическа битка ще отекнат далеч извън Франция.