Едните режат гърла и ръце, убиват варварски, унищожават световни културни наследства и презират археологията, жените и немюсюлманите. Другите са по-добре облечени и по-добре възпитани, но в сянка вършат същото, пише в редакционен коментар New York Times.
Едните са “Ислямска държава”, другите – Саудитска Арабия. Западът поведе война срещу екстремистите, но стиска ръцете на саудитците. Според автора Камел Дауд това е механизъм на отричане от международната общност и Съединените щати в частност с цел запазване на стратегическия съюз с най-големия играч на петролния пазар в света.
В същото време обаче саудитското кралство разчита на подкрепата на духовенство, което проповядва и защитава ревностно уахабизма – ултраконсервативно реформаторско движение в сунитския ислям. Религиозно движение на ислямски фундаментализъм. Движение, което с основаването си през 18-ти век гони една висша цел – да установи халифат с център двата свещени града Мека и Медина.
Изключително строги закони, неприязън към изкуството, голотата и свободата на изразяване, особено що се отнася до жените. Западът обаче затваря очи и се прави, че не забелязва позицията на Саудитска Арабия като основен идеолог на ислямистката култура.
По-младото поколение радикали в арабския свят не са родени джихадисти. Те са засмукани в строгите религиозни учения и агресивните медийни кампании, каквито негласно се толерират в Саудитска Арабия.
Същото се случва и в редица други страни като Алжир, Мароко, Тунис, Либия, Египет, Мали, Мавритания. Налице са хиляди ислямистки издания, които споделят обща визия за света, описана по-горе. В голяма част от тях атаките в Париж бяха описани като резултат от кървавата кампания на "неверниците" срещу исляма. И в обществата в тези държави това мнение преобладава, твърди авторът от New York Times.
Нищо че на високо ниво политиците поднасят съболезнования и заклеймяват престъплението срещу човечеството. Същото сляпо отричане на действителността, каквото демонстрира Запада спрямо Саудитска Арабия.
Всичко това някак дава голяма доза скептицизъм по отношение на декларациите от западните демокрации за борба с тероризма. Да, в момента Ислямска държава е на преден план и може би обединена коалиция би могла да унищожи тази екстремистка организация. Но това няма да спре потока от нови и нови джихадисти със съзнание, оформено от крайни проповедници и техните учения.
Джихадизмът е сочен за бича на века, но всички се борят с последствията, а не се опитват да прекъснат първоизточника.
Може да се каже, че "Ислямска държава" има майка – това е инвазията в Ирак. Но има и баща – Саудитска Арабия и религиозната власт в кралството.
Докато това не се осъзнае, битките може и да бъдат печелени, но войната – никога. Джихадисти ще бъдат убивани, но на тяхно място постоянно ще идват нови и нови. Доказателството се видя отново при събитията в Париж, както стана и на 11-ти септември преди 14 години... Но светът забравя бързо, заключава New York Times.
Още международни новини четете в Dnes.bg!
01:24 | 03.09.22 г.