Терористичните атаки не струват много. Емили Офтедал, учен от FFI, норвежкия изследователски институт към Министерството на отбраната, оценява 40 атентата на джихадистки клетки в Европа в периода между 1994 и 2013 г.
Резултатите, до които достига, са плашещи - терористите не са се нуждаели от огромни суми за планирането и изпълнението на атентатите в Мадрид, Лондон или Копенхаген. Около три четвърти от атаките струват по-малко от 10 хил. долара. Най-скъпи са били оръжията и взривните вещества, става ясно от анализа.
Въпреки това стоящите зад клетките терористични организации, като така наречената „Ислямска държава“, все пак се нуждаят от милиони, за да съществуват изобщо, да държат в настроение своите племенни водачи, да финансират своята логистика, тренировъчни лагери и оръжия.
Който иска да се бори с тях успешно, трябва да неутрализира техните финансови ресурси и стабилния паричен поток. На последната среща на върха на 20-те най-важни индустриални и развиващи се страни в света (Г-20) в Анталия, Турция, лидерите поставиха ударение на борбата срещу финансирането на тероризма. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се погрижи за това темата да е на предно място в дневния ред.
А причини за това имаше достатъчно, дори и само през миналите седмици. Атентатите в Анкара в началото на октомври, свалянето на руския туристически самолет над Синай, а сега и атаките в Париж от миналия петък. Федералният канцлер на Германия Ангела Меркел поясни в понеделник, че Западът трябва да спре паричния поток на терористите и да ограничи нелегалната дейност.
Но тези призиви не са нови. От ударите срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк Западният свят се опитва да заличи финансовата база на международните терористични мрежи. Едва няколко дни след удара през 2001 г. Г7 прие нов екшън план. Първият резултат бе видим – в 150 страни бяха замразени сметки на стойност над 100 млн. долара.
Financial Action Task Force (FATF), организация в рамките на Организацията за икономическо възстановяване и сътрудничество, която се бори срещу прането на пари, представи нови правила за борбата срещу финансирането на тероризма. Към тях спада и забраняването на финансовата подкрепа за такива организации и конфискация на пари, пише в свой анализ Die Zeit.
Досега свършеното е мижав резултат. Въпреки всички усилия бяха създадени терористични мрежи като ИДИЛ, а през последните години възникват все по-радикални мрежи в Северна и Западна Африка като Ансар Баит ал Маядис на Синай в Египет и Боко Харам в Нигерия.
Основният проблем: „Тероризмът е транснационален, финансовите потоци – също“, казва Том Кийтънидж, директор на Центъра за изследване на финансовите престъпления и сигурността към Royal United Services Institute в Лондон. „Но срещу финансирането на тероризма на международно ниво се предприемат само повърхностни мерки".
Препоръките на FATF не са правно обвързващи, а са каталог с препоръки, за чието прилагане организацията може само да призове. Дори и Германия все още се опитва да преработи представения през 2012 г. доклад. Едва през лятото на тази година федералното правителство реши, че финансирането на тероризма ще се наказва от закона. В Германия сега то ще се наказва с лишаване от свобода до десет години.
В скорошно изложение FATF критикува, че едва малко повече от половината от изследваните организации, включително настоящите 34 страни членки на организацията, са криминализирали финансирането на тероризма и твърде рядко действително налагат санкции. Дори по отношение на замразяването на средства ангажираността на отделните страни се различава изключително.
Според FATF класацията в това направление се води от Саудитска Арабия, която е блокирала сметки и активи в страната за повече от 31 милиона долара, следвана от САЩ с 20 млн. блокирани долара. В Германия Бундесбанк е блокирала едва 5300 евро в местни финансови институции.
В допълнение ефективното изпълнение често е възпрепятствано от липсата на координация. В Германия например е истинско предизвикателство да се осигури ефективен обмен на информация между федералните и провинциалните правителства. На международно равнище като цяло това е още по-трудно. „Всеки орган има свои собствени приоритети и собствена компетентност. Нито властите са на едно мнение, нито пък координират усилията си с частния сектор, като например банките", казва Кийтънидж. „В такъв случай е разбираемо да няма успех“.
04:20 | 14.09.22 г.