Пет урока от трагедията в Париж

Терористите удариха за пореден път, този път в Париж и то с унищожителни резултати.

Франция е изправена пред най-смъртоносната си атака от Втората световна война насам, и то само десет месеца, след като три терористични атаки във френската столица отнеха живота на 17 души, припомня Huffington Post.

Днес се фокусираме върху това да скърбим за жертвите, да успокоим семействата им, да помогнем на ранените, да успокоим изнервената общественост и да повишим сигурността докато в същото време гарантираме, че няма терористични сънародници, които чакат да стартират нова вълна на насилие. В същото време властите трябва да сглобят парчетата на това, което всъщност се случи, кои са извършителите, къде са били обучени и от къде са дошли оръжията, дали френското разузнаване е пропуснало сигналите за това, което се оказа сложен план, а не внезапна проява.

Утре фокусът ни трябва да се измести към пет дългосрочни фактора.

Първо, солидарността между страните съмишленици трябва да бъде постоянна, а не епизодична. Цивилизованият свят е изправен пред транснационална заплаха. Терористите са в постоянно движение. Те се възползват от дигиталната ера, която не познава граници. Те създават както формални, така и неформални мрежи, които могат да простират върху страни, континенти и дори извън тях.

Отговорът трябва да гарантира възможно най-много консултации, сътрудничество и координация между страните, изпаднали в една и съща ситуация.

Второ, крайно време е да се откажем от уклончивия език, използван твърде често, за да опишем извършителите на тези отвратителни деяния и да бъдем по-конкретни.

Те не са просто „екстремисти“, макар да са и такива. Те не са просто „терористи“, макар да са и такива.

Те са радикални ислямисти, вдъхновени от тяхното тълкуване на религия, колкото и изкривено да е то. Те крещят „Аллах е велик“, преди да убият. Те вярват в Джихада като легитимна форма на агресия. Те се стремят към обещаното им място в рая като „мъченици“ и към справедливите им награди. И те вярват, че изпълняват волята на Бог.

Трето, това е време на изпитание за Франция и за цяла Европа. Твърде много е заложено на карта. А тези отвън, които цинично иронизират Европа или я изхвърлят в кофата за боклук на историята правят фундаментална грешка.

Европа трябва да победи в тази епична битка. И ако не успее, целият свят – или поне тази част, която вярва в демократичните ценности, върховенството на закона, плурализма и защитата на човешкото достойнство, губи. Европа, заедно с приятелите си, трябва да намери волята и капацитета да отвърне на удара, да се защити и да победи.

Няма да бъде лесно, нито пък ще се случи бързо. Но да се надяваме, че проблемът един ден просто ще изчезне не е стратегия, нито пък ограничаването на дейността или намаляването на бюджетите на правоприлагащите органи, разузнаването и военните, нито пък защитата на неприкосновеността на личните данни на всяка цена, както някои политически пуристи искат, дори ако това означава застрашаване на националната сигурност и личната безопасност. Някои разумни промени трябва да бъдат направени в нашите демократични общества, иначе последиците може да се окажат сериозни.