Става дума за нас и за начина, по който живеем

Който е бил малко повече време в Париж, вероятно знае, че няма по-шумно, по-весело, по-младо и показващо желание за живот място от Батаклан. А преди няколко часа луди терористи превърнаха това място в кървава баня. Пишейки тези редове, вече е ясно, че загиналите са далеч над 100.

Все още официално не се знае кои са извършителите. Но може би утре ще видим някое като онези видеа, които Амеди Кулибали качи – онзи ислямист, който след атентата срещу Charlie Hebdo нападна магазин за хранителни стоки кашер в Париж. Ще ни удари омразата на извършителите, тяхната побъркана идеология и фантазиите им за Отвъдното, с които искат да оправдаят действията си.

There is light at the end of the tunnel. While France goes dark, the World lights up in support. #ParisAttacks pic.twitter.com/CkkTqHWA18

Няма съмнение каква е целта на атентаторите – нас, нашата свобода, нашите ценности. И нашето желание за живот тук и по този начин.

Можем ли да си представим какво значи всичко това – в един нормален, като цяло приятелски и доста смесен квартал на Париж, където до скоро най-важният въпрос е бил в кое кафене кроасаните са по-вкусни, в рамките на десет месеца терористи извършиха два отделни кървави атентата.

Как бихме се чувствали, ако това се бе случило в НДК, на Попа или на Витошка в София. Или в Капана на Пловдив, или на главната в Бургас, в морската градина на Варна? С какво чувство тогава бихте излизали от дома си сутрин?

И така – Франция за пореден път след ударите срещу сатиричното издание Charlie Hebdo става мишена на терористично нападение от ислямисти. Това без съмнение ще има политически последици за самата Франция и за мюсюлманското население в нея. Вероятно предградията, в които живеят предимно французи с корени от Северна Африка, ще усетят тежката ръка на държавната сила. А може да се случи и нещо по-лошо – дясноекстремисткият Front National ще заклейми всички мюсюлмани.

За Марин Льо Пен тези удари ще са сгоден момент да добави нови гласоподаватели с призиви за омраза към чужденците. По-вероятно е обаче Франция да не стане политическа жертва на фанатизма. Подобен акт може би ще мобилизира и по-умерените французи, които гласуват за центристки формации, коментира политологът Даниел Смилов в сайта на вестник "Култура".

Оланд обаче има и по-сериозен проблем в близко бъдеще. Както припомня Handelsblatt, скоро в Париж започва Световната конференция по климата. Над 60 премиери от целия свят трябва да пътуват за френската столица, но сега не е ясно дали Оланд и френските власти могат да гарантират сигурността им. Президентът обаче не бива и да отлага или отказва домакинството на събитието. От години международната общност работи над тази конференция, на която най-сетне трябва да бъдат приети новите климатични цели. С отказ от домакинството Оланд би придал нов повод за триумф на терористите. 

Ужасните събития в Париж обаче ще имат и общоевропейски последици. Европа на отворените граници, която намирахме за нещо разбиращо се от самосебе си, е изправена пред сериозен тест. Дори само заради наплива от бежанци редица страни затвориха границите си, а сега и Франция направи това, макар и по друга причина. Шенгенското споразумение, с което ЕС разкъса граничните бразди, е във все по-сериозна опасност.

И въпреки всичко съм убеден, че дори Шенген да се разклати, това няма да значи краят на ЕС. Тези актове едва ли ще уплашат европейците. По-скоро ще засилят чувството им, че заедно са по-силни. Няма държава в ЕС, която в момента би отказала помощ на Франция, независимо от какво естество.

Вероятно сега няма да е достатъчно в неделя хиляди да се съберат отново на Площада на Републиката и да скандират "Nous sommes Bataclan". Сега става дума за нас, за нашата свобода и за начина, по който живеем. За нашите ценности. За основните права на всеки европеец. И очевидно за тях ще трябва да се води борба.

Сега въпросът е наистина как ще реагира Европа. Дали ще участва по-сериозно във войната в Сирия - директно или косвено. Какви военни действия ще се предприемат срещу "Ислямска държава"? Дали не е време премиерите на всички замесени в конфликта в Сирия държави, а и не само в Сирия, да се съберат и да търсят политическо решение? Дано това се случи скоро. Една добра възможност би била предстоящата среща на Г 20.