След нападенията в Charlie Hebdo Франция живее в “повишена бойна готовност”. Френското правителство разположи хиляди войници в цялата страна. Няколко месеца по-късно в Южна Франция един човек обезглави работодателя си и се опита да взриви газов завод, като Прокуратурата излезе със становище, че това е атентат, вдъхновен от “Ислямска държава”, пише FT.
През юли в Лион беше арестуван тежко въоръжен студент, за когото се твърди, че е подготвял атентат в църкви в Париж. През август властите предотвратиха атака срещу високоскоростния влак между Амстердам и Париж, като с помощта на американски войници заловиха тежко въоръжения атентатор, припомня още изданието.
Франция е сред ключовите съюзници на САЩ в операцията им срещу радикалната организация в Сирия и Ирак. Френски войници участват и в операциите срещу екстремистите в Африка.
Събитията в Париж са въплъщение на всички страхове на западните разузнавателни агенции. От години те се опасяват от възможността за атаки в “стил Мумбай”, включващи множество терористи и многобройни цели. И докато антитерористичните агенции работят усилено, за да смекчат заплахите, те се изправят пред неизбежната реалност.
“Дори и на този ранен етап това прилича на добре координирана, значителна атака с множество клетки и няколко цели”, коментира Рафаело Пантучи, директор международни проучвания в мозъчния тръст RUSI. Той подчертава, че за борба с този вид атаки ще се изисква много по-добра подготовка и тренировки.
Франция отдавна е основна цел за джихадистката група заради активността на френската армия срещу радикалната ислямистка организация. Същевременно страната е далеч по-лесна мишена в сравнение с другите западни държави.
Повече от 1 500 френски граждани се бият на страната на “Ислямска държава” в Сирия и Ирак. Много от там вече са се завърнали във Франция, отбелязва изданието.
Годината, която започна с атентата в Charlie Hebdo, завършва още по-драматично, пише и британският в. Guardian. Събитията продължават да се разгръщат и е очевидно, че проблемите в резултат на тези атаки ще парализират цялата страна, като ще имат и съответните политически и социални развития, особено при реакцията на крайните националисти на Марин льо Пен, отбелязва изданието.
Последният път, в който във Франция беше обявено извънредно положение, е от 2005 г., когато избухнаха размирици в парижко предградие и имаше сблъсъци между млади имигранти – мюсюлмани и полицията, припомня вестникът.
Сцените в Париж са като от военна зона и ще бъдат запомнени като такива. Травмата ще бъде дълбока и възникват много въпроси – как изобщо това може да се случи, какви са пропуските при сигурността?
След Charlie Hebdo френският премиер Мануел Валс говори пред парламента за война, като изтъкна, че Франция "не е във война с исляма”. Това беше ясен сигнал за мюсюлманското население, но думите му не направиха много, за да потушат напрежението, което възникна между общностите в страната. Нарастват страховете сред мюсюлманите в страната, че те се асоциират с терор, а крайно десните популистки партии ще получат допълнителна подкрепа и вероятно ще подхранят още повече омразата и разделението.
Оланд подчерта в изявлението си по националната телевизия, че Франция знае “кои са тези хора”. Осъществяването на атаките също говори, че те са били добре подготвени – всички станаха в една и съща нощ, на различни места, където са струпани множество хора.
Експерти по сигурността предупреждаваха още след Charlie Hebdo, че ще “изплуват” все повече заплахи от насилие, свързани с “Ислямска държава” и други радикални групировки. Нищо от такъв мащаб обаче не беше споменато като възможност.
В продължение на години Франция е дълбоко ангажирана с в противодействието на тероризма и джихада, най-вече в Сахел, след като през януари 2013 г. започна операция в Мали. След това акцията обхвана и съседни държави. Няколко хиляди френски войски продължават операциите там. През миналата година Париж се присъедини и към международната коалиция срещу “Ислямска държава” в Ирак.
От ключово значение в момента ще бъде френското правителство да изпрати ясен сигнал и да попречи на социалната дезорганизация, която тази атака несъмнено се опитва да провокира. За по-широката европейска сцена и на запад това, което се случи в Париж, може да бъде само вододел и мнозина ще разглеждат атентатите като сурово, жестоко, травматично напомняне за ерата след 11 септември 2001 г., в която живеем.
Нападението идва малко преди лидерите на повече от 100 държави да се съберат за преговорите за климата на високо равнище. Предстоящата конференция е била обсъдена от президентите на Франция и САЩ Франсоа Оланд и Барак Обама.
Обама изрази солидарността си с Франция, като осъди атентатите в града и ги определи като “атака срещу цялото човечество”. Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер също посочи, че е “дълбоко шокиран” от събитията. Атентатите бяха заклеймени и от Иран, Великобритания, Русия, Германия, както и от представители на българските власти, сред които външният министър Даниел Митов и културният министър Вежди Рашидов. ООН определи атентатите като "варварски" и "страхливи".
По-късно днес се очаква канцлерът на Германия Ангела Меркел да даде извънредна пресконференция заради атентатите в Париж. Поне до момента от Берлин обявяват, че няма да затварят границите си.