Когато Европейският съюз (ЕС) избра Малта за място на срещата ЕС-Африка тази седмица, това изглеждаше логично. Островната държава е разположена в Средиземно море по средата между Либия и Италия. За известно време тя беше най-предпочитаната дестинация от имигрантите от Африка, опитващи се да стигнат до Европа. А Валета, укрепената барокова столица на Малта, е много привлекателно място през лятото, пише списание Economist.
Малта беше подходяща и по причина, която лидерите от ЕС вероятно не са имали предвид: като отправна точка, от която да наблюдават все по-обърканото отношение на Европа към бежанците и другите мигранти. Африканските мигранти се сблъскват тук с почти същата враждебност, както навсякъде другаде в Европа.
Нейл Фалзон, който ръководи местната правозащитна организация Адитус, казва, че мнозина са били заплювани на улицата. Както в голяма част от Източна Европа, недружелюбността ражда презрение. До началото на века островът имаше едно от най-хомогенните в етническо отношение общества в Европа, въпреки че уникалната му идентичност е всъщност продукт на столетия расово смесване. Резултатът е местно население, което по външни белези прилича на италианците, говори донякъде като арабите и шофира отляво като британците.
В началото на ХХІ век хиляди африкански кандидати за убежище започнаха да пристигат всяка година, което се възприе като шок. "Много от по-възрастните хора не бяха виждали цветнокожи", казва лидерът на опозиционната Националистическа партия, който осъжда расизма (макар неволно да използва политически некоректен термин). Малтийските ксенофоби могат да се опрат на логичен аргумент: Малта е едновременно най-малката и най-гъсто населената страна в ЕС. Малтийците смятат, че трябва да приемат много по-малко мигранти от големите страни.
И странно, без никой да забележи дори, те изглежда получиха, каквото искат. Малта е на по-малко от 200 мили от Либия, все още основна транзитна страна за бежанци, но вече не е толкова важна като Турция. Но потокът към Малта на практика спря - и никой не знае защо.
Над 140 хил. мигранти пристигнаха в Италия по море до ноември тази година; в Малта от края на януари броят им е едва 20. Междувременно икономиката процъфтява. Малта успя да стане нещо, за което унгарският премиер евроскептик Виктор Орбан може само да мечтае: страна от ЕС с достойни за завиждане икономически показатели и без почти никакви мигранти.
Признаците на разцвет са навсякъде. Търсачите на зимно слънце се тълпят на главната улица "Република" във Валета. Накъдето и да погледне човек, вижда дворци от пясъчник, превърнати в луксозни офиси на чуждестранни фирми. Хоризонтът е изпълнен с високи кранове.
Малтийската икономика нарасна през втората четвърт на годината с повече от 5 на сто. Страната е на трето място в ЕС по най-ниска безработица. Очаква се тазгодишният бюджетен дефицит да бъде 1,6 на сто от БВП.
Малта без съмнение се възползва от ефекта на "арабската зима", тъй като туристите, които иначе биха пътували в Египет или Тунис, предпочитат по-безопасна алтернатива. Правителството обаче обича да подчертава собствения си принос.
През 2013 г. Джоузеф Мускат, лидерът на Лейбъристката партия, дойде на власт с обещание да намали високите цени на енергията с 25 на сто. Подпомогнат от падането на цените на петрола, той успя (макар с цената на принуждаването на държавната електрическа компания да определи изкуствено по-ниски цени и да увеличи дълговете си). "Мисля, че можем да постигнем това, което постигна Сингапур", казва 41-годишният Мускат, който има същия мисионерски плам като Матео Ренци, премиера на съседна Италия.
Човек може да помисли, че подобни приказки може да насърчат мигрантите да тръгнат бързо към острова, но на практика няма никакви новодошли, никакви разнебитени рибарски лодки, пълни с човешки "товар". Нито един голям плавателен съд не е акостирал в Малта тази година. Дори мигрантите, спасявани от малтийски кораби в контролираната от Малта зона за издирване и спасяване, биват отвеждани в Италия.
Любителите на конспиративни теории спекулират, че италианците помагат в замяна на дял от примамливото въздушно пространство на Малта или че тайно са получили права за проучвания за газ и петрол. Премиерът отрича всякакви тайни сделки с приятеля си Ренци и настоява, че Малта е приела своя дял от бежанци по споразуменията за разпределяне на бремето с Италия и Гърция. Фалзон отбелязва, че в момента в Малта има около 2 хиляди мигранти, пристигнали незаконно, което е под 0,5 на сто от населението.
Крепост Малта, Крепост Европа?
На срещата на върха ЕС-Африка европейските лидери обещаха на африканските страни да им помогнат за справяне с мигрантския проблем. Страните, които арестуват трафикантите на хора и приемат обратно мигрантите, чиито документи за убежище се отхвърлят, ще получат помощ от 1,8 милиарда евро, както и по-голям достъп до европейските пазари и повече визи за гражданите си, обещава Европейската комисия-
Докато течеше срещата, Швеция, една от най-приятелски настроените към мигрантите европейски страни, обяви, че ще наложи ограничения върху молбите за убежище. Може ли Европа като цяло да се стреми към същия свободен от мигранти просперитет като Малта?
Вероятно да, ако икономическото възраждане на Малта не зависеше в огромна степен от миграцията. Според малтийската федерация на работодателите имигрантите (европейци или други) сега представляват 12 на сто от работната сила. Чуждестранни работници наводниха островната страна, за да работят в осигуряващи растеж отрасли като финансовите услуги, генеричната фармацевтика и онлайн хазарта. Местни казват, че кандидати за убежище, приемани в други средиземноморски страни като Испания, пристигат в Малта да търсят работа. Страната дори предлага паспорт на всеки, който инвестира 1 милион евро.
Малта не отблъсква имигрантите, тя ги приема, но предпочита да са европейци, квалифицирани или богати. Това може да е приемлива стратегия за малък средиземноморски остров, но не и за цял континент от застаряващи работници. Лидерите, които извличат поуки от успеха на Малта, трябва да имат предвид, че ако Европа иска да приеме имигранти, за да раздвижи икономиката си, те очевидно ще дойдат извън Европа. Може би от Африка.
/БТА/
11:14 | 10.09.22 г.