fallback

Предизвикателствата пред новия главен икономист на МВФ

Морис Обстфелд ще трябва да следи ФЕД, мигрантите и Brexit

22:51 | 11.11.15 г. 5
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Новият главен икономист на Международния валутен фонд Морис Обстфелд пое поста си едва преди няколко месеца, но темите, които го вълнуват, вече са много: предстоящото вдигане на лихвите в САЩ, кризата с мигрантите в Европа и евентуалният Brexit, пише в цитиран от БТА анализ за AFP Джеръми Торджман.

В интервю за агенцията бившият икономически съветник на президента на САЩ Барак Обама дава израз на "силното си безпокойство" от случващото се в Европа, което би могло да накърни икономическата интеграция на Стария континент.

„Аз съм крайно разтревожен от силната тенденция в Европа за раздробяване на пазарите", посочва американският университетски преподавател, натрупал богат опит (Харвард, Бъркли ...) и поел поста си в МВФ през септември. 

Един от най-очевидните сигнали за такова развитие "е проявената воля на Великобритания евентуално да излезе от ЕС", посочва той, докато разговаряме в скромния му офис във Вашингтон, където се намира централата на институцията. В нея той смени французина Оливие Бланшар.

Предупреждението му идва в момент, когато Великобритания заплаши във вторник да напусне ЕС, ако не получи отстъпки от Брюксел по някои реформи и когато до края на 2017 година се очертава референдум по членството на Обединеното кралство в ЕС.

Това не е единствената заплаха, надвиснала над европейската конструкция. Според Обстфелд друга опасност идва от все по-настойчивите призиви за затваряне на границите, за да се даде отпор на притока от бежанци към континента.

"Има много силен натиск върху премахването на границите и върху свободното движение на работещите", посочва главният икономист на МВФ, след като някои страни временно върнаха контрола за бежанците по границите си.

Според експерта това връщане назад заплашва десетилетия на "напредък", постигнат след края на Втората световна война, и би могло да има непредвидими икономически последици.

"Компаниите са се ангажирали с планове за години напред, основаващи се върху обширния и цялостен пазар", посочва Обстфелд.

"Това би бил огромен обрат, когато става дума за икономическо благоденствие и за бизнес активност на тези предприятия, ако отново трябва да се изправят пред бариери, продължава икономистът.

Европа изобщо не може да си позволи подобно нещо. "Инфлацията остава ниска, безработицата е висока, а растежът - слаб", припомня експертът, поглеждайки през тънките си очила. Той призовава между другото Европейската централна банка "да разшири" паричните стимули, увеличавайки изкупуването на активи и повишавайки лихвите си.

Рискове за Управлението за федерален резерв

Положението е много по-различно в САЩ, където икономиката е в по-добро състояние, а централната банка - Управлението за федерален резерв (УФР) - обмисля да вдигне лихвите си, които са равнища, близо до нулата, от края на 2008 година. Промяната в курса, за която пазарите трескаво наблюдават да доловят сигнали, би могла да стане факт в средата на декември.

Без да се произнася категорично по този срок, експертът на МВФ изглежда не изключва все пак вероятността това да се случи по-нататък.

"Мисля, че да се действа прекалено рано е по-рисковано (...), защото, ако по една или друга причина УФР пристъпи към това първо вдигане (на лихвите - бел. ред.), пазарите биха съзрели в това действително нещо изключително важно", допълва новият главен икономист на Фонда, отбелязвайки, че през идните седмици се очакват редица показатели.

"Не виждам никакъв значителен риск в това да се изчака. Не съм сигурен, че рисковете да се пристъпи към действие могат да се окажат гигантски, но без никакво съмнение те са завишени", подчертава Обстфелд.

Без да изпуска от поглед Китай, който наблюдава с тревога, главният икономист на МВФ анализира и един относително нов проблем за международната финансова институция - климата - седмици преди международната конференция в Париж.

Според него международно споразумение по климата би позволило да се спре "огромната субсидия", отпускана негласно, от която са облагодетелствани някои компании и най-вече американски, които могат свободно да отделят въглерод "без да плащат за това".

За да се отстрани това "икономически изкривяване" по думите на Обстфелд, МВФ призовава да се определи специален налог за въглеродните емисии.

Това би бил "най-ефикасният начин", според експерта, който обаче посочва една съществена пречка: "редица страни, и най-вече САЩ, не искат да бъде въведен нов данък", със съжаление заключава той.  

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:49 | 13.09.22 г.
fallback