Правителствените служители в САЩ съвсем наскоро намериха оправдание за летаргичния си отговор на сирийската бежанска криза - опасения за сигурността.
Това оправдание не е ново, коментира Дейвид Биър, директор на отдела за имиграционна политика в Niskanen Center за Huffington Post. Американските опасения за сигурността по време на Втората световна война доведеха до отхвърлянето на евреи, бягащи от Холокоста – и до угризенията, които доведоха до създаването на процеса за приемане на бежанци.
Вместо да повтаряме грешката, която обещахме никога да не забравяме, трябва да се научим да се справяме със страховете си, без да забравяме за нашата хуманност – а това започва с посрещане на бежанците, които не искат нищо друго освен да построят живот, изпълнен с възможности и мир.
След избухването на сирийската гражданска война САЩ e приела 1854 души от 9-те милиона сирийски бежанци, дори след като десетки хиляди граждани биват убити в конфликта в страната, а много други се давят в опасното пътуване през Средиземно море. Според официалните лица причината за бавния отговор е, че с бързи процедури за приемането им излагаме на риск сигурността на Америка.
Звучи ли ви познато? Реакцията на Държавния департамент към сирийската криза е реално същата като официалната му реакция към Холокоста. С избухването на Втората световна война Държавният департамент установява високи стандарти по сигурността под претекст, че е възможно бежанците да бъдат германски шпиони и приема символичен брой търсещи убежище.
През 1939 г. германските евреи трескаво кандидатстват за американски визи. Тъй като САЩ издават твърде малко, някои еврейски бежанци се насочват към Куба в очакване на визите си. Това обаче води до трагичен обрат през 1940 г., когато корабът Сейнт Луис, пълен с еврейски бежанци, получава отказ за влизане в Куба.
Отчаяните молби на пътниците до американския Държавен департамент биват отхвърлени. Принудени да се върнат обратно в Европа, 532-мата пътници стават жертва на Холокоста, като половината от тях са убити.
Въпреки тази трагедия Държавният департамент затяга имиграционните си изисквания през 1940 г., намалявайки наполовина общата имиграция към страната. Всъщност когато министерството приема решение да върне обратно Сейнт Луис през 1940 г., по този начин то обезкуражава карибските страни да приемат евреи, заявявайки, че „шпионите са проникнали в бежанския поток“.
Нещата не спират дотам. През същата година Държавният департамент намалява бежанската имиграция до 25% от първоначалния ѝ лимит. Каква е причината за това? Предполага се, че силите от Оста изпращат шпиони сред бежанците на Запад. Дори след като САЩ официално признават Холокоста, Държавният департамент потвърждава ограничителните си политики.
Дори Белият дом одобрява ограниченията. „Бежанците трябва да бъдат проверявани“, казва президентът Рузвелт, „тъй като, за съжаление, сред бежанците имат и шпиони, както стана ясно в други страни“. Той признава, че това е „много, много малък процент от бежанците, идващи от Германия“, но все пак настоява, че тежкият процес на проучване е необходим.
В ретроспекция лесно е да се присмиваме на американските опасения от германските бежанци. Но на фона на световна война опасенията за германски шпионаж не са съвсем необосновани. Нацистите основават десни организации в Куба и на други места, а през юни 1941 г. ФБР арестува 33 германски шпиони в Ню Йорк.
Президентът се опасява, че е възможно германските евреи да бъдат принудени да станат шпиони, за да защитят семействата си в Германия. Поне един нацистки шпионин, представящ се за бежанец, е арестуван в Куба.
Позицията на Държавния департамент наистина е силно противоречива по въпроса. Помощник-секретарят Брекинридж Лонд, който управлява голяма част от американската визова политика през войната, пише за този вътрешен конфликт в дневника си. „Бежанският проблем е тежък и каквото и решение да се вземе, то подлежи на критики“, пише той. „Разбирам това и се опитвам да играя на сигурно“.
Днес продължаваме да играем на сигурно. Процедурата за приемане на бежанци в САЩ внезапно спря. Според групи за подкрепа времето за разглеждане на някои бежански молби в САЩ достига до 33 месеца. За разлика от Америка Германия ускори процеса, като намали чакането от 7,1 месеца до 5,3 месеца, докато в същото време планира да приеме повече от милион сирийци.
От милионите бежанци, допуснати в САЩ през последните няколко десетилетия, включително стотиците хиляди от Близкия изток, нито един от тях не е осъществил успешно терористичен акт срещу САЩ. И все пак избираме да оставим тези хора да гладуват, да се давят или да бъдат убивани в името на сигурността. Нашата несигурност доведе до закоравяла липса на хуманност.
Опасенията около бежанците не са напълно ирационални. Точно както има опасни лица в Германия, така и има и в Сирия – и навсякъде другаде. Но урокът от Холокоста ни научи, че трябва да се справим с тези опасения, без да изоставяме моралното лидерство на Америка. Време е да приложим този урок и в Сирия днес, пише Дейвид Биър.
07:12 | 12.09.22 г.