fallback

Как Ангъс Дийтън промени мисленето ни за напредъка на света

Икономистът, спечелил тазгодишната Нобелова награда за икономика, се фокусира върху преодоляване на бедността и неравенството

21:55 | 30.10.15 г. 8

Само няколко десетки души в историята са печелили Нобелова награда за икономика, като всички те са положили сериозни усилия, за да постигнат резултати, променили света. И все пак икономистът от Princeton University Ангъс Дийтън говори повече за късмета си, отколкото за положените усилия, коментира Fast.

Дийтън разказва как баща му със сигурност е щял да загине във Втората световна война, ако не е имал „късмета“ да се разболее от туберкулоза. В лесния пазар на труда след войната бащата на Дийтън, миньор на въглища от Шотландия, получава работа в строителна компания, а по-късно, противопоставяйки се на останалата част от семейството, насърчава младия Дийтън да чете книги. „Едно от нещата, които осъзнах, е колко важен е късметът в живота на хората“, казва Дийтън пред публика в Princeton след спечелването на наградата. „Ако рестартирате света, той ще се размеси по много различен начин“.

Този възглед за живота се впива в дългогодишната работа на Дийтън, спечелила му Нобелова награда. „Тези от нас, които имат късмета да се родят в правилните страни, носят моралното задължение да намалят бедността и влошаването на здравето по света“, пише той.

Кариерата на Дийтън се фокусира върху разбирането на това как хора консумират стоки и услуги – важна стъпка за постигането на социални цели като по-добро здраве и благосъстояние и намаляване на бедността и неравенството. Фокусът му върху проблемите, свързани с екстремното неравенство по отношение на доходите, започва много преди да се превърне в политическа тема. За разлика от много икономисти, които са фокусирани върху големи тенденции, той иска да разбере защо всеки човек взима избора, който прави. С други думи той осъзнава, че личните решения имат значение. „В крайна сметка става въпрос за хората“, казва той на Нобеловия комитет тази седмица. „Трябва да разберем това, което движи хората“.

Тази цел го кара да се бори с множество въпроси. През 1980 г., с колегата си Джон Мюлбауър, той развива т. нар. Almost Ideal Demand System – модел, който предвижда по-точно как хората променят поведението си на потребление в отговор на колебанията на цените и приходите в сравнение с предишните. Моделът – който продължава да е широко използван днес, е помогнал на експертите да изучат ефектите на политически политики като нови данъци или субсидии върху благосъстоянието на индивидите, например земеделски производители или търговци. По-късно той развенчава и идеята, че е полезно да се мисли за „представител на потребителите“ и „средни приходи“ в една икономика – вместо това той показва, че икономистите трябва да разберат как отделните личности печелят и харчат парите си, преди внимателно да се сумират всички данни.

Дийтън развива нови методи за проучване на домакинствата, които измерват какви стоки и услуги бедните хора употребяват и използва данните за по-точно сравнение на жизнените стандарти с нивата на бедност сред различните страни и времеви периоди, особено в развиващия се свят, където все още съществуват по-малко подобни данни. Той използва подхода си, базиращ се на данни, за да даде отговор на много практически въпроси в областта на развитието, бедността, здравето и благосъстоянието. Работата му покрива цял свят, фокусирайки се често върху Индия, Южна Африка и САЩ.

Както пише Нобеловият комитет: „През 80-те години изследването на икономическото развитие е най-вече теоретично, а когато е емпирично, се базира на обобщени данни от националните сметки. Това вече не е така. Икономиката на развитие е процъфтяващо поле на изследване, базирано на напреднал анализ на подробни данни от отделните домакинства. Изследването на Дийтън е важна движеща сила за тази трансформация“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:29 | 13.09.22 г.
fallback