Да избягаш от Световната банка

Слоновете в стаята по време на годишната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка в Лима, Перу, бяха вдъхновени от водената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции и Новата Банка за развитие, или Банката за развитие на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР).

Дали тези финансови институции ще се държат като Световната банка, или пък като банкоподобната Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) или пък преди всичко ще играят ролята на инструменти за насърчаване или – парадоксално, за ограничаване на китайските интереси?

Реалността е, че през следващото десетилетие тези нови институции няма да бъдат огромни кредитори. Всяка от тях ще може да отпусне около 50 млрд. долара през следващите 10 години. Това няма да е рязка промяна и едва ли ще промени играта, освен ако не спомогне за концентрацията на значителни частни инвестиции, пише за онлайн изданието project-syndicate.org Девеш Капур, преподавател по политически науки в Университета в Пенсилвания.

Важното в случая обаче, според експерта, е че развиващите се страни отделят значителни капитали в институции, които ще бъдат контролирани от Китай. Това демонстрира разочарованието им от Световната банка и МВФ.

Световната банка е като стар кораб, пише Капур. За седемте десетилетия съществуване върху корпуса на този кораб са се натрупали всички видове миди и вече сериозно възпрепятстват неговата скорост и производителност. През финансовата 2015 г. например ЕИБ отпусна средства в размер повече от два пъти от сумите на Световната банка, но с една шеста от персонала. Без значение дали се измерва през паричните потоци, или неизплатените заеми, Световната банка вече е твърде тромава институция с много по-висок административен бюджет в сравнение с ЕИБ.

Когато банката беше сформирана, тя имаше един механизъм за управление. С годините се изградиха и нови служби – за вътрешен одит, за независима оценка, инспекция, директор по етика, служба за институционален интегритет.

Бюрократичният растеж на Световната банка е резултат от натиск от страна на развитите страни. Засилват се критиките от страна на западния неправителствен сектор, които настояват за реални структурни промени в управлението на институцията.

Преди около две десетилетия в Световната банка функционираше и омбудсман, както и административен трибунал за справяне с вътрешни оплаквания на персонала. Сега има цял отдел “Вътрешни правосъдни услуги”, в който работят различни съветници, медиатори, функционира служба по етика и бизнес поведение. Ако перифразираме комика Фред Алън, впитите организми към корабите се наричат ракообразни, а когато се прикрепват към бюра – те се наричат ​​вицепрезиденти, посочва Капур.

В същото време крайно чувствителната към риска култура на Световната банка отразява рационалният отговор на критиците, които правят огромен шум около всеки проект или провал. Вместо да признае, че рискът е присъщ за икономическото развитие и разработването на балансиран рисков портфейл от проекти и заеми, банката се преструва, че може да е непогрешима.

Поемането на рискове върви ръка за ръка с изкривените институционални приоритети, което се вижда от бюджета на банката.

Много от предизвикателствата пред Световната банка идват от натиска на големите акционери. Тъй като те отказват да предадат властта на по-малките акционери или да позволят значително увеличаване на ресурсите, за да посрещнат много по-големите глобални нужди, нововъзникващите икономики нямат друг избор, освен да създадат свои собствени институции.

Световната банка няма да изчезне, тъй като в нея са съсредоточени твърде много интереси, включително и на неправителствени организации и академичните среди. Ефективността на банката обаче е въплъщение на това как дори и една добре проектирана институция, един добре построен кораб, се оставя да потъне, докато не отстъпи на други, по-нови кораби.