В пет часа сутринта Манар чака на опашката пред сирийското посолство в Аман. 17-годишният младеж се нуждае от нов паспорт, за да може да напусне Йордания. Иска да избяга в Европа, и по-точно - в Германия.
Манар живее с майка си и тримата си по-малки братя в Ирбид, в северната част на Йордания. Семейството избягало в Йордания още през 2012 година. Най-напред били подслонени в бежанския лагер Заатари. Сега живеят под наем в Ирбид. Пари праща бащата, който работи в Кувейт. В Йордания бежанците нямат право да работят.
"Имам чувството, че тук всички врати са затворени за нас. Искам да печеля пари, за да осигуря бъдеще на братята си, но в Йордания на бежанците не им дават работа", разказва Манар. Затова е решил да поеме по опасния път към Европа, пише в свой репортаж Deutsche Welle.
Откакто Световната организация по прехраната съкрати помощите и вече не раздава купони за храна, много бежански семейства едва оцеляват, разказва чичото на Манар и добавя: "Повечето хора тук имат само една мисъл в главата си: как да помогнат на децата си да стигнат до Европа, за да могат поне те да имат нормален живот", казва мъжът. Двама от синовете му избягали по опасния маршрут през Средиземно море. Сега те са в приемен лагер за бежанци в германския град Мюнхен.
През последните няколко години малка Йордания се превърна в убежище и транзитна страна за хиляди хора от Ирак, Йемен и Сирия. Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, в Йордания официално са регистрирани 630 000 сирийски бежанци. Йорданското правителство говори за 1,4 милиона сирийци, потърсили убежище в страната от 2011 година насам.
Манар също няма пари за билет. Той и чичо му редовно следят новините, а в социалните мрежи търсят информации за маршрутите към Европа. Манар не може да си представи как ще изглежда животът му в Германия. "Знам, че няма да е лесно. Но братовчедите ми са там и разказват, че в Германия посрещат хората с уважение и им дават шанс", споделя младежът. Надеждата му е, че в Германия ще може да следва - иска да стане строителен инженер. Само че първо трябва да научи немски. И затова си е изтеглил на мобилния телефон малък немско-арабски речник. Чичо му помога с каквото може, но не крие притесненията си: "Всички тук говорят за "мама Меркел" и са благодарни, че Германия приема бежанците. Убеден съм обаче, че мнозина имат напълно погрешни представи за живота, който ги очаква там. Но дори да го знаеха, те пак щяха да тръгнат. Защото няма накъде", казва мъжът.
Манар вече е стегнал багажа си: джинси, чиста риза, пижама, зарядно устройство за мобилния телефон, кърпа и сапун. Повече не се побира в малкия му сак. "Важното е да не тежи, нали ще трябва да пътувам дни наред", казва Манар. Знае го от опит - и от Сирия е избягал с един малък сак. Най-важното е да не забрави мобилния си телефон, защото в него са запаметени снимките на семейството и приятелите му, споделя Манар и добавя: "Напуснахме Сирия посред нощ. Това бягство беше много трудно. А сега отново трябва да тръгвам. Никога не съм си представял, че няма да имам дом и ще съм принуден да напусна семейството и приятелите си. Но се надявам, че всичко ще свърши добре".
07:43 | 12.09.22 г.