Може ли американската икономика да преуспява, ако останалият свят затъва?

Речта на шефа на чикагския федерален резерв Чарлз Евънс в Уисконсин обаче бе като студен душ за хипотезата за вдигане на лихвите през 2015 година. "Преди да се повишат лихвите, аз бих искал да имам повече уверения, отколкото имам днес, че инфлацията действително започва да се повишава".

В действителност публикуваните в петък цифри за заетостта, които бяха по-ниски от очакваните, наред с вялата инфлация, вече наведоха на мисълта някои и други хора, че повишаването на ставката ще стане факт по-скоро през 2016 година, а не в края на 2015 година.

Евънс обаче стигна още по-далеч, излагайки следния сценарий: "Има вероятност ние да започнем да вдигаме лихвите, а след това да разберем, че неправилно сме оценили мощта на икономиката и показателя за растежа на инфлацията. За да върнем икономиката в правилното русло, ще ни се наложи отново да сваляме лихвите до нулата, та дори и да прибегнем до нетрадиционни механизми като количествено облекчаване.

Подобна нетрадиционна парична политика крие много проблеми. Един от тях е как количественото облекчаване се отразява на други страни. Ако Фед запази ставките на нулево равнище (или ги върне на него след кратко повишение), то така се създава голяма несигурност дали ще има или не допълнителни мерки за количествено смекчаване и кога ще бъдат вдигнати лихвите. Всичко това ще окаже влияние върху нововъзникващите пазарни икономики. При все това, ако бъдат вдигнати ставките, това може да доведе до сътресения на нововъзникващите пазари, тъй като ще спре притокът от чуждестранни инвестиции, стичали се на тези пазари при предишните етапи на количественото облекчаване.

Икономистите от Международния валутен фонд неотдавна са анализирали реакцията на 21 икономики с нововъзникващи пазари на 125 събития в кредитно-паричната политика на САЩ от 2000 до 2014 година. Те заключили, че промените на Фед през периода на "нетрадиционната политика" - количествено облекчаване и нулеви лихви - изглежда са засегнали капиталовия поток и котировките на акциите на нововъзникващите пазари в по-голяма степен, отколкото през времето на "традиционната парична политика преди кризата, когато колебанията на ставките над нулевата черта бяха главният механизъм на парично кредитната политика. "Това че последиците са по-големи през периоди на нетрадиционна политика, подчертава, че стойността на лихвите (сега) отива към нулата", пишат авторите на "Новите дрехи на банкерите".

Освен това вдигането на ставките крие опасност от свиване на обемите на чуждестранните инвестиции, които през последните години се насочват към нововъзникващите пазарни икономики. Това ще бъде истински трус за икономиките, които ще се влошат още повече заради спада на глобалното търсене на суровини (главната причина тук е отслабването на икономиката на Китай).

Един пример: бразилската икономика, която силно зависи от износа, тази година вероятно ще се свие, а курсът на бразилския реал спрямо долара спадна до рекордно ниско равнище. Основният индекс на фондовия пазар в Бразилия се сви с една четвърт, откакто преди шест години бе обявено, че в страната ще се провеждат олимпийските игри през 2016 г. Тези икономически проблеми, а също и обвиненията в корупция, вредят на Дилма Русеф. Направено неотдавна допитване до общественото мнение сочи, че 71% от жителите на Бразилия определят управлението й като "лошо" или "много лошо".

Прогнозирането кога ще се вдигнат лихвите ни припомнят, че мерките на централната банка на САЩ и методите на изпълнение на такива мерки много силно влияят на глобалните дела.

Както каза неотдавна Йелън, "Фед не бива да реагира на възходите и паденията на пазарите". И е права. Може ли обаче американската икономика наистина да преуспява, ако останалият свят не се справя добре? 

(БТА)