Как финансите могат да спасят планетата

За мнозина финансите са омразен термин, свързван с безотговорност и алчност. Но макар и неотдавна причинили страховита рецесия и висока безработица, финансите изглежда са незаменими в предотвратяването на още по-голямо бедствие - глобалното затопляне.

Необходими са спешни действия за справяне с климатичните промени, но международната общност не разполага с достатъчно инструменти за това, пише Жан Писани-Фери в свой анализ за Project Syndicate.

Няма особено голяма подкрепа за най-желаните от икономистите решения, а именно – лимит на емисиите парникови газове, система за търговия или налагане на цена на въглеродните емисии чрез данък. Вместо това преговорите преди климатичната среща в Париж през декември се провеждат на базата на доброволни едностранни обещания (Intended Nationally Determined Contributions).

Макар че включването на доброволни цели има потенциала да създаде глобална инерция в борбата с климатичните промени, този подход е малко вероятно да доведе до нови цели, които са едновременно обвързващи и пропорционални на предизвикателството.

Затова активистите все по-често търсят други средства и финансите са начело на списъка им.

Първо, финансите предлагат начини за проверка дали делата съответстват на думите. През 2011 г. докладът Unburnable Carbon на неправителствената организация Carbon Tracker Initiative показа, че резервите от изкопаеми горива, които правителствата и компаниите притежават, са пет пъти повече от количеството въглерод, който може да бъде изгорен през следващите 50 години, ако глобалното затопляне не бива да превишава 2 градуса по Целзий. 

Запасите само на 200-те най-големи публични енергийни компании - т.е. без държавните предприятия като Aramco в Саудитска Арабия – са с една трета над това количество. Това означава, че пазарната оценка на тези компании не е в съответствие със целта за овладяване на глобалното затопляне.

Това провокира кампания за убеждаване на инвеститорите да се откажат от въглеродните активи и към тази инициатива вече се присъединиха отделни лица и институции с портфолио от 2,6 трилиона долара.

Освен това гуверньорът на Английската централна банка (Bank of England) Марк Карни подчерта потенциалната опасност, която крият разпродадените въглеродни активи (stranded carbon assets). Инвеститорите са предупредени, че от гледна точка на финансовата стабилност въглеродните активи са рискови.

Отливът на инвестиции може да изглежда голям – и вероятно е, предвид факта, че кампанията започна неотдавна. И все пак 2,6 трилиона долара са под 5% от глобалните частни ценни книжа. Тенденцията е реална, но все още прекалено слаба, за да генерира значителни промени в оценката и поведението на компаниите, които се занимават с изкопаеми горива.

Втората причина защо финансите са важни, е фактът, че нисковъглеродната икономика изисква огромни инвестиции. Според Международната агенция по енергетиката (МАЕ), годишните инвестиции в енергетика са около 1,6 трилиона долара. 70% от тях са в петрол, въглища или газ. Зелените инвестиции са едва 15%, а тези в енергийна ефективност за сгради, транспорт и индустрия – около 130 милиарда долара.

Ограничаването на ръста на средната температура на планетата до 2 градуса по Целзий изисква разработване на чисти технологии, и още по-важно: четирикратно увеличение на инвестициите в енергийна ефективност през следващите 10 години. 

Такива инвестиции обаче няма как да се финансират лесно. Възвръщаемостта им зависи от все още колебливата цена на въглеродните емисии и често се осъществява в дългосрочен план. Същевременно подобряването на енергийната ефективност изисква адекватни инструменти за финансиране с правилните място, време и мащаби.

Експертите по климата се надяват, че иновативните финанси ще предоставят ясното планиране, което в момента липсва. За да се насърчат необходимите инвестиции, ключови се оказват премахването на субсидиите за енергия от изкопаеми горива, както и устойчива, растяща цена на въглеродните емисии.

Правителствата обаче не са склонни да действат, защото потребителите не обичат високите цени и защото бизнесът е загрижен за конкурентоспособността.

За да се преодолее тази неохота, активистите се обръщат към стимулите. Има препоръки правителствата да емитират зелени облигации, чиято доходност ще намалява, ако компаниите надвишат лимита си за вредни емисии.

Друга идея включва изработването на пътна карта за цената на въглеродните квоти или т.нар. социална стойност. Фирмите, които се занимават със зелени проекти, ще получат сертификат, гарантиран от правителството, за емисиите, които техният проект ще елиминира. Тогава централните банки ще рефинансират заемите на тези предприемачи до социалната стойност във въглеродния сертификат.

Така например ако цената на вредните емисии след 10 години съответства на обявената в началото социална стойност, проектът ще е на печалба и фирмата ще си върне заема.

Ако обаче правителствата решат да не финансират компаниите, ще се стигне до фалит и банката ще си поиска парите от правителството. 

Ако действията се отлагат, след 10 или повече години правителствата и обществата като цяло ще трябва да избират между данъчно облагане, дълг или инфлация. Инвестиции в големи мащаби сега и по-късно решение как те да се финансират изглежда безотговорно и действително е.

Но бездействието би било още по-безотговорно, заключава  Жан Писани-Фери.