IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Никой вече не вярва на централните банки

Доверието в паричната политика се стопи, тя мобилизира всичко, намали лихвените проценти до нула, започна да печата пари, а инфлацията все още е ниска

08:15 | 08.10.15 г. 33
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Вярва ли някой все още на Фед? <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Вярва ли някой все още на Фед? Снимка: Ройтерс

Архитектът на ултрахлабавата парична политика твърдо вярва в ресурсите на централните банки.

„Правителството на САЩ разполага с технология, наречена печатна преса, която ѝ позволява производството на толкова много долари, както желае", заяви навремето бившият президент на Федералния резерв Бен Бернанке. Така че тя винаги може да предотврати падащите цени. По време на мандата на Бернанке Федералният резерв започна масовото изкупуване на облигации и ценни книжа.

По същия начин действат и други големи централни банки по целия свят - Японската централна банка, Банката на Англия, а от по-скоро и Европейската централна банка (ЕЦБ). Тяхната цел е сходна: те възнамеряват да предотвратят икономическата рецесия и падащите цени. Но и седем години след започването на този безпрецедентен паричен експеримент целта не е достигната. Дори и след като милиарди долари бяха похарчени за количествените облекчения, инфлационните очаквания на пазарите на облигации по целия свят се доближават до дъна, последно настъпвали по време на финансовата криза. В САЩ, в Европа и в Япония тези очаквания сега са по-ниски, отколкото в момента преди последния кръг на програмите за закупуване на обезпечени облигации на съответните централни банки, пише в свой анализ Bloomberg.

Ето защо инвеститорите почти не очакват Федералният резерв да стартира обрата в лихвената си политика преди края на годината. Облозите, че цикълът на следващото затягане в Съединените щати няма да бъде толкова силен, каквато е прогнозата на централните банкери, се увеличават. Въпреки че представители на Европейската централна банка и Централната банка на Япония уверяват в противното, все повече се спекулира, че двете институции ще разширят количествените улеснения предвид силния дефлационен натиск.

„Доверието в паричната политика се стопи, тя мобилизира всичко, намали лихвените проценти до нула, започна да печата пари, а инфлацията все още е ниска", казва Лий Феридж, ръководител за Северна Америка в State Street Corp. „Това води до създаването на чувствителна към риска среда".

Последните икономически данни подсилват исканията за повишена активност на основните централни банки. В еврозоната потребителските цени намаляха неочаквано, Япония изпадна в дефлация, а заплатите в САЩ все още са в застой. Кристин Лагард, управляващият директор на Международния валутен фонд, намекна, че организацията е на ръба да понижи прогнозата си за глобалната икономика. 

Подобни опасения накараха инвеститорите през изминалия месец да влагат пари в сигурни класове активи, като облигации на САЩ и Германия. Доходността на държавните облигации в развитите пазари падна до един процент и в момента са само с 0,2 процентни пункта по-високи, отколкото преди дъното за всички времена, показват събрани от Bloomberg данни от индекси. Доходността по 10-годишните облигации на САЩ падна в петък до 1,99 на сто, за пръв път от април под 2%. В понеделник тя също беше 1,99%. 

На практика инвеститорите не изискват почти никаква допълнителна компенсация за това, че държат 10-годишни държавни облигации, вместо краткосрочен дълг.

Някои представители на Фед, включително председателят Джанет Йелън, все още очакват  въпреки несигурната перспектива за глобалната икономика повишаване на лихвените проценти през тази година. Но инвеститорите не са убедени в това. След по-слабите от очакваното данни за пазара на труда от САЩ в петък перспективите за увеличение на лихвите преди март са 50:50. Повечето анализатори предполагат, че след първото увеличение ефективният лихвен процент ще бъде на ниво от 0,375%.

Федералният резерв може би загуби голяма част от доверието си след своето решение от септември, казва Стивън Джен, съосновател на базирания в Лондон хеджфонд SLJ Macro Partners LLP, а преди това икономист в МВФ и в Morgan Stanley.

Йелън и колегите ѝ изпитват трудност да убедят пазара на облигации, че инфлацията ще достигне в обозримо бъдеще целта на Фед от два процента. Ако се вземе за база разликата в доходността, то тогава става ясно, че трейдърите очакват за следващото десетилетие средна годишна инфлация от около 1,5%. Толкова ниски са били очакванията за последно през април 2009 г., когато САЩ все още се опитваха да се преборят с най-дълбоката икономическа криза от Голямата депресия насам.

Този феномен не е чисто американски. В целия свят пазарите на облигации очакват забавяне на нарастването на издръжката на живота до 1%, както е видно от данните, събрани от Bank of America Corp. Перспективата е помрачена от факта, че централните банки в Европа и Япония, където темповете на растеж са още по-ниски, а рискът от дефлация е дори по-ясно изразен, вече използват нетрадиционни мерки за стимулиране на търсенето.

В Европа, където програмата на покупка на облигации на президента на ЕЦБ Марио Драги работи от седем месеца, потребителските цени дори паднаха през септември. Един индикатор за бъдеща инфлация, който самият Драги представи, когато обосноваваше необходимостта от извънредни мерки, падна до най-ниското си ниво от третото тримесечие на 2011 г.

В Япония пък се върна дефлацията - в момента, в който премиерът Шинзо Абе съобщи, че страната му е преминала "манталитета на дефлацията". Икономистите винят за това слабото вътрешно търсене и спада на цените на петрола. Те на практика са обезкървили досега най-агресивния кръг от покупки на облигации от страна на централната банка на Япония.

Падащите цени се считат за основен риск за икономиката. Защото потребителите и компаниите могат да отложат покупките си в очакване на още по-падащи цени. След това страните са заплашени от низходяща спирала на икономически спад и спад на цените. 

"Както по отношение на централната банка на Япония, така и на ЕЦБ, следващият етап на развитие предвижда повече улеснения, те ще увеличат огъня, но в един момент огънят ще е твърде голям и няма да има нищо, което да може да се направи", казва Филип Мофит, ръководител на отдел за фиксирани доходи в Goldman Sachs Asset Management за Азиатско-тихоокеанския регион. „Непосредствената реакция ще бъде огромна разпродажба на по-рискови активи“.

Тя вече е започнала. Изминалото тримесечие бе белязано от рали на пазара на облигациите, издадени от индустриализираните страни, както и от ускореното бягство от развиващите се пазари, суровините и корпоративните облигации.

Щефан Кройцкамп от Deutsche Asset & Wealth Management предупреждава инвеститорите в облигации да не се впускат в купуването на държавни облигации. Централните банки, като Фед и ЕЦБ, в крайна сметка ще спечелят борбата срещу инфлацията, убеден е той. „Ние вярваме, че централната банка ще има успех с подхода си", казва Кройцкамп, главен инвестиционен директор за Европа, Близкия изток и Африка.

Повече по темата - тук!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:53 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

21
rate up comment 10 rate down comment 8
studioaa
преди 9 години
Кой доведе около 20 МИЛИОНА имигранти от Третия свят в ЕС от 1995 до сега?? Да не би това да бяха Трише или Драги?? Тези хора водят до огромен натиск върху общините да търсят къде да ги настаняват на гърба на данъкоплатеца. Присъствието на тези хора доведе до изкуствено свиване в броя на имотите предлагани на пазара и до имотния балон, който видяхме, а не банките. Кой внесе около 30 млн. латиноси в САЩ за последните 15г?? Сигурно това бяха Гнийнспан и Бернанки?? Когато си отговорите на тези въпроси ще можете да разберете света около вас...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 7 rate down comment 6
Misho ILIEV
преди 9 години
Банките може и да не са виновници, но те предизвикаха кризата. А иначе може да твърди, че Федът е виновен за недостътчното разбиране на еволюцията на финансовите пазари и неговата нова роля на backstop и lender of last resort извън традиционната банкова система.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 7 rate down comment 5
studioaa
преди 9 години
НЕ Е ВЯРНО, че банките и трейдърите от Wall Street и City of London както и ЦБ са главните виновници за кризата. И аз ще се опитам да го обясня емпирично с икономиката на Великобритания. За последните 15г страната е увеличила с около 120% разходите социално здравеопазване, помощи за бедни и безработни или това прави със 100 млрд. паунда на година или 7% от БВП дефицит или общо около 1 трилион паунда щета. Тези пари са похарчени не за британските данъкоплатци, а за социални помощи 6 млн. африканци и араби, които са имигрирали в Англия за този период. Тези хора са нежелани от местните британци и единствената им задача е да гласуват под строй за местните социалисти или лейбъристи по точно. През 2009 бяха похарчени общо около 100 млрд. пауда за спасяване на закъсалите местни банки, но тази щета е незначителна в сравнение с огромната вреда от имиграцията от Третия свят. Някои банкери без съмнение за били замесени в престъпни схеми, но щетите от тези схеми са като капка в океана.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 7 rate down comment 2
data
преди 9 години
Ми за да имане ръст на инфлацията трябва ръст на доходите но канала за разпределение на паричния ресурс (бамките) не работи
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 12 rate down comment 2
Misho ILIEV
преди 9 години
Една часто от напечатаните пари изобщо не са в оборот - резервите на банките във Федерания резерв не са пари в обръщение.Когато една банка има излишни резерви, тя може да отпуска повече кредити. Но банките в САЩ не отпускат кредити, защото лихвите са много ниски и защото след кризата с ипотеките силно са затегнали режима.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 18 rate down comment 5
studioaa
преди 9 години
Не съм съгласен с това. Но може спокойно да кажем, че никой вече не вярва на социалдемокрацията и вотът на хората реално е абсолютно безполезен при положение, че партиите правят безконтролно това, което си наумят или това, което им подшушнат шефовете. Заради това няма разлика между избирателната активност в Германия и България и тя под 50%. ЦБ са изнудвани от политическата клика да финансират новите безумни програми за борба срещу: бедността в Африка, омразата към сирийските бежанци, тероризма, социалното изключване, правата на жените и гейовете, религиозните малцинства, глобалното затопляне и т.н. Съвременните политици са точно като Дон Кихот и борбата срещу вятърните мелници като харчат огромни суми пари за борба с несъществуващи или изкуствено създадени проблеми, заради това сме на този хал с дълговете и дефлацията, а ЦБ няма нищо общо с този проблем.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 3 rate down comment 2
potten
преди 9 години
Тц, не си прав.Значение има не саното абсолютно ниво на инфлацията, а разликата в ниватамежду инфлацията и лихвите на банките (т.е. потенциала). Ако лихвите са по-високи от инфлацията, тогава хората пестят с идеята да купят по-късно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 8 rate down comment 2
potten
преди 9 години
Тц, не си прав.Значение има не саното абсолютно ниво на инфлацията, а разликата в ниватамежду инфлацията и лихвите на банките (т.е. потенциала). Ако лихвите са по-високи от инфлацията, тогава хората пестят с идеята да купят по-късно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 8 rate down comment 3
michaelis12
преди 9 години
те броят само петрола и златото - останалото не се брои .... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 38 rate down comment 3
data
преди 9 години
Доходите на хората просто са ниски. Напечатаните пари просто не стигат до хората защото им се предлагат под формата на заеми а не под формата на доходи
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още