„Най-скъпите малки правителствени рокади в историята на Гърция“. Това е един от вариантите, по който можем да опишем резултата от гръцките парламентарни избори на 20 септември, коментира бившият министър на финансите Янис Варуфакис. И наистина, с малки изключения, същите министри се върнаха на същите позиции, като част от администрация, подкрепена от същата странна двойка партии (лявата СИРИЗА и по-малката дясна Независими гърци), които получиха малко по-малък дял от вота в сравнение с миналия път.
Но проявата на приемственост е подвеждаща. Макар че процентът гласоподаватели, подкрепящи правителството остава относително без промяна, 1,6 млн. души от общо 6,1 млн. гърци, гласували на референдума на 5 юли, не отидоха до урните. Загубата на толкова много избиратели за малко повече от два месеца отразява драматичната промяна в настроението сред електората – от страстно до мрачно.
Промяната отразява мандата, който министър-председателят Алексис Ципрас търси и намери. Миналия януари, когато стоях до него, поискахме от избирателите да подкрепят решимостта ни да сложим край на спасителните заеми, които тласнаха Гърция в черна дупка и действат като пример за строги икономии в Европа. Правителството, което се върна на 20 септември, има противополоцния мандат: да приложи мащабна спасителна програма, което е най-токсичният вариант изобщо.
Новата администрация на Ципрас знае това. Ципрас осъзнава, че правителството му се пързаля по тънкия лед на фискална програма, която няма как да успее и програма за реформи, която министрите му мразят. Макар че избирателите мъдро предпочитат той и кабинетът му, вместо консервативната опозиция, да приложат плана, който повечето гърци ненавиждат, реалността на програмата за строги икономии ще изпробва търпението на обществото.
Правителството на Ципрас се ангажира с прилагането на дълъг списък от рецесионни мерки. Три от тях подчертават данъчната лавина, която предстои. От над 600 000 земеделски стопани ще бъде поискано да платят допълнителни данъци със задна дата за 2014 г. и да предплатят над 50% от изчисления данък за следващата година. Около 700 000 малки бизнеси (включително нископлатени служители, принудени да работят като частни доставчици на услуги) ще трябва да предплатят 100% от данъците си за следващата година. Що се отнася до 2016 г. всеки търговец ще се изправи пред данък върху оборота в размер на 26% и ще бъде принуден да плати предварително 75% от данъците са за 2017 г.
В допълнение на тези нелепи повишения на данъците (които включват и значителни увеличения на данъка върху продажбите) правителството на Ципрас се е съгласило на намаляване на пенсиите и бързи продажби на публични активи. Дори най-реформаторски настроените гърци се дърпат от изискванията, наложени от тройката (Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка).
Ципрас се опитва да издигне две линии на защита срещу прииждащото цунами от болка (и така да намали до минимум общественото недоволство). Първата линия е да притисне тройката да се съгласи с исканите от него преговори за облекчаване на дълга, когато рецесионната програма бъде изцяло приложена. Втората линия на защита се базира на обещанието за „паралелен“ дневен ред, насочен към смекчаване на най-лошите ефекти от програмата на тройката. И двете линии обаче има пробойни, имайки предвид суровата реалност на икономическите обстоятелства в Гърция.
Няма съмнение, че гръцкото правителство ще спечели известно облекчаване на дълга. Един неплатим дълг е, по един или друг начин, подстригване. Но кредиторите на Гърция вече направиха две съкращения на дълга, първото през пролетта на 2012 г., а другото през миналия декември. Уви, тези подстригвания, макар и значителни, бяха твърде малки, твърде закъснели или твърде токсични от гледна точка на финансовите и юридическите си параметри.
Затова въпросът пред правителството на Ципрас е дали следващото съкращаване ще бъде по-резултатно от предното. За да се помогне на гръцката икономика да се излекува, облекчаването на дълга трябва да бъде голямо, но и да представлява лост за премахването на повечето нови строги мерки, което просто гарантира друго завъртане от цикъла на дълга към инфлацията. По-точно, преструктурирането на дълга трябва да бъде придружено от намаляване на целта за средносрочния първичен бюджетен излишък от 3,5% от БВП до не повече от 1,5%. Нищо друго няма да позволи на икономиката на Гърция да се възстанови.
Дали нещо подобно е политически възможно? Доказателство за това се появи наскоро в статия във Financial Times, в която Клаус Реглинг, ръководителят на европейския спасителен фонд – Европейския механизъм за стабилност, се върна обратно към мантрата на Тройката, че Гърция не се нужда от значително облекчаване на дълга. Реглинг може да не е основен играч сам по себе си, но той никога не говори различно и не се противопоставя на ЕЦБ и германското правителство.
Естествено тук е и МВФ, чийто екип казва на всички, желаещи да го чуят, че гръцкият дълг трябва да бъде намален с около една трета, или 100 млрд. евро. Но ако близкото минало е показателно за близкото бъдеще, мнението на МВФ ще бъде пренебрегнато.
Това оставя Ципрас само с втората му линия на защита - „паралелната“ програма. Идеята е да покаже на избирателите, че правителството може да комбинира капитулацията пред тройката със собствена програма за реформи, включваща повишаване на ефективността и удар върху олигарсите, което може да освободи фондове за намаляване на влиянието на строгите икономии върху по-слабите гърци.
Това е един достоен проект. Ако правителството може да го приложи, това потенциално може да промени играта.
За да успее обаче правителството трябва да убие два дракона наведнъж: некомпетентността на гръцката публична администрация и неизчерпаемата находчивост на олигархия, която знае как да се защитава – включително чрез силни съюзи с тройката.
23:44 | 11.09.22 г.