В сравнение с останалите геополитически рискове днес дългата дъга на нестабилност, простираща се от Магреб до афгано-пакистанската граница, е най-големият. С Арабската пролет, която става все по-далечен спомен, нестабилността по тази дъга се засилва. И наистина, от трите страни, където започна Арабската пролет, Либия се превърна в провалена държава, Египет се върна към авторитарен режим, а Тунис е икономически и политически дестабилизиран от терористични нападения, коментира Нуриел Рубини, професор в Stern School of Business към Нюйоркския университет и бивш старши икономист в Белия дом.
Насилието и нестабилността в Северна Африка се разпространява и върху Субсахарска Африка, като Сахел – един от най-бедните и екологично унищожени региони в света, в момента е в ръцете на джихадизма, който се промъква и към Африканския рог на изток. А, както и в Либия, граждански войни бушуват в Ирак, Сирия, Йемен и Сомалия, които все повече приличат на провалени държави.
Сътресенията в региона (за чието стартиране САЩ и техните съюзници помогнаха, опитвайки се да сменят режимите в Ирак, Либия, Сирия, Египет и на други места) се отразяват негативно и на други преди сигурни държави. Напливът на бежанци от Сирия и Ирак дестабилизира Йордания, Ливан и дори Турция, която става все по-авторитарна под управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган. Междувременно, при положение, че конфликтът между Израел и Палестина все още не е решен, Хамас в Газа и Хизбула в Ливан представляват хронична заплаха за жестоки сблъсъци с Израел.
В тази несигурна регионална среда голямата борба за регионално надмощие между сунитската Саудитска Арабия и шиитски Иран се отразява бурно на Ирак, Сирия, Йемен, Бахрейн и Ливан. И макар че скорошната сделка по ядрената програма на Иран може да намали риска от разпространение, вдигането на икономическите санкции върху Иран ще предостави на лидерите му повече финансови ресурси, с които да подкрепят шиитските си съюзници. По на изток Афганистан (където възраждащите се талибани може да се върнат на власт) и Пакистан (където местните ислямисти представляват постоянна заплаха за сигурността) рискуват да се превърнат в полупровалени държави.
И все пак, забележително е, че въпреки „пожарите“ в по-голямата част от региона цените на петрола се сриват. В миналото геополитическата нестабилност в региона задейства три глобални рецесии. През 1973 г. войната Йом Кипур между Израел и арабските държави доведе до петролно ембарго, което утрои цените, и до стагфлация (висока безработица в комбинация с инфлация) през 1974-5 г. Иранската революция от 1979 г. доведе до друго ембарго и ценови шок, който даде старт на глобална стагфлация през периода 1980-1982 г. А иракската инвазия в Кувейт през 1990 г. предизвика нов скок на цените на петрола, който доведе до американска и световна рецесия през 1990-1991 г.
14:05 | 14.09.22 г.