Може ли Турция да стане неуправляема държава?

След като гласоподавателите му отнеха мнозинството на последните избори през юни, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, известен с назидателния си тон към сънародниците му по всякакви въпроси, се скри зад завеса на мълчание. Мълчание толкова непривично за него, че дори беше създаден специален онлайн таймер да отброява времето, в което той ще стои извън “ефир”. Време, което всъщност не се оказа толкова дълго, пише Financial Times.

Преди вота Ердоган призова избирателите да подкрепят неговата Партия на справедливостта и развитието и да и осигурят мнозинство в парламента. Това ще му позволи обаче да промени Конституцията на страната и да смени системата на управление.

Турците пък, очевидно убедени, че няма място за президентска република, не го подкрепиха. Много от светски настроените турци гласуваха за прокюрдската Народна демократическа партия на Селяхаттин Демирташ, която отне комфортното мнозинство на Ердоган. В отговор президентът им заяви, че ще трябва да ходят пак до урните.

Резултатите от проучванията на общественото мнение не показват никакви признаци, че резултатите ще се обърнат в полза на Ердоган и след новите избори в началото на ноември. С този ход – да стигне до нов вот, президентът на Турция обаче рискува да направи страната на практика неуправляема, посочва изданието.

Турция показва тревожни признаци за изпадане в пълен хаос. Битката между турските сили за сигурност и Кюрдската работническа партия, обявена за терористична организация, се поднови след повече от две години мир. Ситуацията тества единството в Турция и съживява спомените за дългогодишния конфликт с кюрдите, който отне повече от 40 хил. живота.

Възобновяването на кюрдския конфликт идва в момент, когато страната е притисната от амбицията на Ердоган да концентрира властта в ръцете си, икономически застой и рекорден спад на националната валута. Така Турция стана много по-уязвима към външни шокове в и без това възпламенения регион заради войната в Сирия, която се води по южната турска граница.

Страната съюзник на НАТО и кандидат за член на Европейския съюз (ЕС), която ще бъде домакин на среща на върха на Г-20 през ноември, е в риск от амбициите на един единствен човек, коментират анализатори. “В търсенето на мнозинство Ердоган може и да бъде принуден да съшива парчетата от страната”, коментира Хакан Алтънай, бивш ръководител на Фондация Отворено общество в Турция.

В свои интервюта и изказвания Ердоган създава впечатлението, че властта вече е “мигрирала” в президентството му, а избирателите и законите просто трябва да се приспособят. “Президентът е с фактическа власт, а не е символична длъжност”, каза той през август.

Лоялните на Ердоган смятат, че с провала на неговата партия да постигне коалиция с основната опозиция - Републиканската народна партия, той не е имал друг избор, освен да свика нови избори. Позициите и на двете преговарящи страни обаче са такива, че за коалиция никога и дума не е можело да става, посочва изданието. Преговорите бяха засенчени от амбицията на един президент, който си е поставил за цел да засенчи Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на светската турска република. Антуражът на Ердоган определя Ататюрк като вододела на Нова Турция и славното минало на Османската империя.