Ако има едно място, което може гладко да преодолее мигрантската криза в Европа, то това е Великото херцогство Люксембург, коментира POLITICO.
Това е най-богатата страна на стария континент и втората най-богата в света след Катар. Люксембург има богат опит в приемането на мигранти, стичащи се там, за да работят от десетилетия насам. Националната идентичност съществува с трите национални езика, предполагайки културна флуидност и откритост. Освен това малко хора, които напускат места като Сирия, Афганистан и Еритрея, биха се насочили първо към Люксембург.
Но парите не са всичко. Малкият размер на Люксембург затруднява реакцията ѝ спрямо мигрантската криза в Европа и сред местните вече има опасения, че собствените им ресурси и културна идентичност ще бъдат погълнати.
„Голямото предизвикателство пред нас е разбира се настаняването“, казва Ив Перон, директор на агенцията на Люксембург за прием и интеграция. „Засега отказваме да слагаме търсещите убежище в палатки. Винаги имаме истински домове“.
Великото херцогство доброволно се съгласи да приеме около 400 бежанци през следващите няколко години – капка в океана в сравнение със стотиците хиляди хора, прииждащи към Австрия и Германия през този месец, но на глава от населението това е едно от най-големите съотношения в Европа. Паскал Рейнтиенс от Международната организация по миграция описва усилията като „невероятни“.
Страната с население от 550 000 души вече изпита затруднения при настаняването на мигранти от Балканите. Точно тогава обаче започна последната вълна от пристигащите от горещи точки като Сирия и Еритрея.
През лятото жилищата в Люксембург за настаняване на търсещите убежище достигнаха максимума на капацитета си. Правителството започна да създава нови жилища в контейнери за още почти 1000 души, които би трябвало да са готови през следващата година. Междувременно министър-председателят Ксавиер Бетел промотира инициатива бежанците да отсядат в местни семейства доброволци.
Надеждата е, че този подход няма да позволи подобни антиимигрантски протести и насилие като в някои германски градове, в които има имигрантски хостели. В Люксембург няма крайнодясна антиимигрантска партия като във Франция или Германия.
„Това не означава, че няма риск, но ние нямаме Льо Пен или Народна партия на Люксембург“, казва Мари-Кристин Вирион, помощник-директор в отдела за солидарност и интеграция на местното подразделение на Caritas, католическа благотворителна организация, която заедно с Червения кръст предоставя най-много услуги на търсещите убежище.
Дори тя обаче споменава мъката на местните, които се чувстват числено превъзхождани в собствената си страна.
„Вече не можем да говорим на майчиния си език, защото повечето хора тук не го разбират“, казва Вирион, имайки предвид люксембургския, който е официален език заедно с френския и немския. „Това създава много тревоги най-вече за по-възрастните хора – те дори не могат да говорят с лекарите си на собствения си език, и тази тревога може да изглежда като ксенофобия“.