Джанет Йелън е считана за една от най-влиятелните жени в света. Като председател на Федералния резерв, американската централна банка, тя практически държи юздите на глобалната икономика в ръцете си.
Но през тази седмица 69-годишната финансистка не е за завиждане. Независимо дали Йелън ще съобщи в четвъртък, че ФЕД ще продължи да държи лихвените проценти на практически нулево ниво, или ще декларира, че централната банка ще повиши за първи път от девет години лихвените проценти – ръководителят на ФЕД почти няма полезен ход.
Никога досега едно решение на централна банка не е било толкова яростно обсъждано. Американският икономист, лауреат на Нобелова награда, Джоузеф Стиглиц не се задоволи само с коментари и интервюта, а дори по време на обикновено толкова дискретната годишна среща на централните банкери през август в Rocky Mountains се обяви заедно с протестната група FED up срещу увеличаването на лихвите.
Фактът, че напрежението е толкова високо, не се дължи на това, че първото повишаване на лихвите от юни 2006 г. насам ще сложи на практика край на политиката на евтините пари. В дебатите за решението в крайна сметка става дума за различните гледни точки за това как например да се помогне на търсещите работа.
От едната страна са противниците на вдигането на лихвите - Стиглиц и други икономисти се опасяват, че по-високите лихви, дори само с една четвърт от процентния пункт, ще попречат на създаването на работни места. Причината – по-високите лихвени проценти означават по-високи разходи за финансирането на инвестициите. Прагът, до който си заслужават новите машини, съоръжения и фабрики за дадена компания, ще е по-висок. За потребителите по-високите лихви ще значат намалено търсене. И двете могат да накарат фирмите да се колебаят дали да инвестират. А без инвестиции няма да има нови работни места.
За противниците на вдигането на лихвите Фед няма причина да се намесва. В края на краищата в момента не съществува опасност от висока инфлация - напротив, през юли цените са нараснали средно с едва 0,2%. Фед има за цел, подобно на Европейската централна банка, да поддържа инфлацията на ниво от около два процента.
Едно увеличение на лихвите би било средство на избора, ако Фед възнамерява да забави прегряването на икономиката чрез повишаващите се изисквания за заплатите. Но САЩ са твърде далече от подобен сценарий. Въпреки че икономиката расте отново, надниците и заплатите скачат с много малко. Официално безработицата в САЩ в момента възлиза на 5,1%, тоест в границите, които Фед беше споменал като предпоставка за повишаване на лихвените проценти.
Но ако се вземат предвид други показатели, пазарът на труда е все още далеч от възстановяването си. Много американци, които след дълго безрезултатно търсене са се отказали от по-нататъшно търсене на работа, се връщат сега бавно на пазара на труда. Така че засега недостигът на работна сила, който би имал като резултат по-високи изисквания за заплатите, все още не е налице, пише в свой анализ Wall Street Journal.
Привържениците на увеличаването на лихвите пък от друга страна съзират нарастващ риск от инфлация. Тя обаче не произхожда този път от пазара на труда, а от други области. На някои пазари на недвижими имоти, и най-вече на фондовата борса, заради дългите години на евтините пари от централната банка сега има вероятност за възникване на опасни балони.
Критиците посочват тенденциите от последните години, при които някои борсово котирани компании задлъжняват сериозно благодарение на нулевите лихви и с набраните пари изкупуват обратно собствени акции. Така създаденото изкуствено търсене повишава курса на акциите, от което пък се възползват топ мениджърите и големите акционери. Вместо обаче компаниите да се подсилват чрез инвестиции, евтините пари на ФЕД водят до това те да застават на „глинени“ крака.
Ако скоро Йелън не отнеме на Wall Street тази залъгалка, купонът може да излезе извън контрол, предупреждават застъпниците на повишаването на лихвените проценти. А в случай на нова криза централната банка не би могла да намали лихвените проценти, защото те практически вече са на нулево равнище.
Според германския Die Welt проблемът за Йелън и колегите ѝ от Фед е, че икономиката не е толкова ясна, колкото я представят икономисти, инвеститори и анализатори. Автоматиката и дигитализацията на все повече и повече браншове играят водеща роля при задържането на увеличението на заплатите, а нивото на лихвите има само ограничено влияние. Спадът на световните фондови и стокови пазари, предизвикан от по-бавния растеж в Китай, поне засега оказва много по-сериозно влияние на инвестиционния апетит на фирмите от минната промишленост, енергийния сектор или сектора на селското стопанство, отколкото може да им влияе Йелън със своя лихвен процент.
Ето защо за Йелън в четвъртък ще е важно да постави правилния знак. Политиката на нулевите лихвени нива изглежда така, сякаш след повече от шест години след началото на един пожар алармата продължава да пищи, описва ситуацията ветеран от Wall Street. Едно евентуално увеличение на лихвите би сигнализирало, че положението се нормализира. А това може да вдъхне на компаниите и инвеститорите онази сигурност, от която имат нужда, за да започнат да инвестират.
20:39 | 13.09.22 г.