Дали ще се вглеждаме в числа, или пък в снимки, трагедията отвъд границите и вътре в пределите на Европа едва ли би могла да бъде по-дълбока. Трагедия в най-чист вид – баща, който продава химикалки, за да издържа семейството си; момиче с диабет, което почина, защото трафикантът изхвърлил инсулина й в морето; 71 души се задушиха в камион в Австрия; вълните изхвърлиха на брега удавения 3-годишен Айлян Кюрд, пише анализаторът Мартин Шулц за Washington Post.
Числата показват, че са достигнати мрачни рекорди. От началото на годината до тази седмица близо 3 700 имигранти са изгубили живота си, като от тях близо 2 800 са загинали в опита да достигнат до Европа през Средиземно море, според статистиката на Международната организация по миграция. Така се оказва, че границите на Европа са най-смъртоносните в света.
Много наблюдатели хвърлят вината изцяло върху Европейския съюз (ЕС). След като се разпространиха кадрите с удавения Айлян, турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Европа и Западът са виновни за превръщането на Средиземно море "в гробище за бежанците". Руският президент Владимир Путин коментира, че Европа получава това, което заслужава, след като дестабилизира Близкия изток. Коментатори от САЩ пък укоряват Европа за разделението и неспособността да действа в условията на безпрецедентна бежанска криза.
Шулц отбелязва, че принадлежи към лагера на тези, които от години твърдят, че ЕС може и трябва да направи повече, да обърне внимание на пропуските в политиката си за бежанците и миграцията. Необходимостта от по-стратегическа и обединена общата външна политика и политика на сигурност трябва да бъде част от отговора, посочва той.
ЕС трябва да увеличи, а не да намалява, помощите за развитие, за да се гарантира, че сме по-добре подготвени за решаване на проблемите в страните, където те се появяват. Речта на председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, която той изнесе пред евродепутатите в сряда, показа колко дълъг е списъкът със спешните задачи на Европа.
Шулц призовава всички, които се нахвърлят върху Европа, да спрат поне за секунда. Според него критиките към Стария континент са политически мотивирани и не особено великодушни.
Първо, Европа е погрешно назовавана, когато става въпрос за бежанската криза. Ако това се беше случило в САЩ например, всички биха се опитали да определят кой е отговорен за проблема и откъде тръгва той. Дали това е президентът, или пък е Конгресът, който блокира ключова част от законодателството, демократите или републиканците, кой е отговорен за липсата на сътрудничество. Същото упражнение трябва да се случи и в ЕС и наднационалните институции вече показаха своята готовност да действат.
Страните от ЕС често проповядват солидарност, само че когато им е удобно, и се съпротивляват, когато не им е удобно. Солидарността трябва да бъде двупосочна улица. Държавите от ЕС не може да приемат солидарността под формата на средства от Брюксел или споделянето на санкциите срещу Русия и да отказват да са солидарни, когато става въпрос за поемането на бремето на бежанската криза.
Солидарността трябва да се прилага повсеместно, когато една или повече държави членки са изправени пред безпрецедентна криза, каквато е бежанската. И не ЕС или пък Брюксел не работят в случая. Не работи механизмът за междуправителственото вземане на решения, ревниво пазен от националните столици, които за пореден път доказаха своята неефективност, посочва анализаторът.
На второ място, да се обвинява Европа за смъртните случаи на бежанци е цинично и неоправдано. Не ЕС убива цивилни в Сирия, не ЕС принуждава еритрейците да бягат от кървавата и авторитарна диктатура. На ЕС обаче му трябваше твърде много време, за да помогне на Италия с мисията за издирване и спасяване на бежанци в Средиземно море.
И трето, което обаче не може да се признае на европейските лидери, но трябва да се замислим преди да критикуваме и обикновените европейски граждани. Снимките с посрещането на сирийските имигранти на гарите в Германия и Австрия предизвикаха много съчувствие. Европейците в рамките на съюза в голяма степен безапелационно подкрепят бежанците. И докато папата призовава гражданите и свещениците да отидат “на фронтовата линия” и да помагат, някои лидери се позиционират като пазители на християнска Европа, която иска да държи отвън ислямските бежанци.
Днес сме свидетели на дебат между две Европи: една Европа, готова да върви напред и да промени статуквото, готова да се изправи срещу епохално предизвикателство по правилния начин, и друга Европа на стени и щрауси, готови да прехвърлят своите проблеми на съседите си с надеждата, че кризата ще се реши сама. Винаги е било трудно да се мобилизира политическата воля и въпреки натиска от страна на обществото и наднационалните институции, действията в знак на солидарност все още предизвикват цинизъм. А както Юнкер коментира, взаимните обвинения няма да ни помогнат да намерим решения, а куражът и солидарността.
Темата за бежанската криза можете да проследите тук.
03:50 | 12.09.22 г.