Ерата на ниски лихви не доведе до растежа, който централните банкери очакваха

В свят, характеризиращ се със спадащ растеж, САЩ водят трансатлантическите икономики от тяхната най-дълбока рецесия след Втората световна война, благодарение до голяма степен на безпрецедентната историческа стимулираща парична политика на Федералния резерв (Фед), отбелязва Financial Times.

Но близо седем години, след като централната банка намали лихвите близо до нулата, централните банкери от отбора на Фед за противодействие от времето на кризата казват, че ниските лихви и количествените улеснения не успяха да генерират енергичния икономическия възход, който очакваха.

Задълбочавайки главоблъсканицата относно това дали да вдигнат лихвите от исторически ниските им нива, данните за инфлацията показват, че тя замира, дори когато икономиката достига момента, който Фед определя като състояние на пълна заетост. Същевременно, сегменти от финансовите пазари се разгорещяват, стимулирани от исторически ниските разходи за финансиране и предизвикват икономическите модели, на които традиционно централните банкери разчитаха.

Доналд Кон, който беше заместник-председател на Фед в разгара на кризата, казва, че възстановяването, което през последните шест години е в порядъка на 2,2% средно годишно, е разочароващо.

„Очаквах бавно възстановяване, но очаквах с времето кредитът да бъде по-достъпен, а нулевите лихвени проценти да имат по-стимулиращ ефект върху разходите, отколкото ефектът, който изглежда имат“, коментира Кон, който сега работи за тинк-танка Brookings. „Възстановяването беше разочароващо“, отбелязва той.

До известна степен американската икономика се представя добре. Безработицата е само 5,1%. Растежът през второто тримесечие е 3,7% и е доста над дългосрочния исторически тренд. Но картината е смесена.  Годишният ръст на работните заплати от 2,2% е доста под темпото, което американските централни банкери очакват при наличието на пълна заетост, а заетостта е най-ниската от 70-те години на ХХ век.

Последното е факт, отчасти заради пенсионирането на хората, родени в периода на бейби бума, но и защото редица потенциални работници са се отказали да търсят работа. Инфлацията изостава от целта на Фед от 2012 г. насам въпреки стимулиращите ниски лихви и количествените улеснения.

Разочарованията от последните години могат да се дължат на няколко фактора, сред които и по-рестриктивната фискална политика в САЩ след първоначалния възход, наследството върху доверието от европейската дългова криза, затегнатите кредитни условия и депресирания растеж на производителността на труда.

Професор Кенет Рогоф, който преподава в Харвардския университет, проучи отблизо разочарованията от финансовите кризи. Той казва, че при нормален възход на цикъла Фед би вдигнал лихвите още преди шест месеца, имайки предвид ясните сигнали за пазара на труда, които получава.

„Въпреки това това не е типичен бизнес цикъл“, смята Рогоф, добавяйки, че Фед не може да се доверява на модели, които показват, че инфлацията е точно зад ъгъла. „Производството стои по-добре, но да разбереш, че след 7 години инфлацията е висока само за известно време, изглежда дребен проблем в сравнение с риска от вкарването на икономиката в рецесия отново“.

Редица американци се оплакват от мудното възстановяване, но се появяват и горещи точки. Единият пример са търговските недвижими имоти, където стойностите от доста време надминават своите предкризисни нива и то в сектора на имотите, който бе в центъра на проблемите с финансовата стабилност в миналото.

На пазарите на корпоративен дълг също е напечено. От началото на годината в САЩ бяха емитирани корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг за 568 млрд. долара, с което рекордът, достигнат за същия период на миналата година, бе счупен. Това се случи, след като финансовите мениджъри побързаха да си осигурят евтино финансиране преди евентуално увеличаване на лихвите тази година или за да финансират голяма част от тазгодишните огромни сделки по сливания и придобивания.

До момента са емитирани облигации с кредитен рейтинг „junk” за повече от 211 млрд. долара. Освен това през първите осем месеца на 2015 г. обемът на емисиите бе над 200 млрд. долара във всяка една от годините от 2011 г. насам. Дори през същия период на 2007 г. по време на пика на предкризисния кредитен балон имаше емисии на облигации с кредитен рейтинг „junk” само за 115 млрд. долара.

Бившият гуверньор на Фед Джереми Щайн, който сега преподава във Харвардския университет, коментира, че Федералната комисия за отворения пазар е взела правилното решение, като е провеждала политика на близо нулеви лихви във време, в което безработицата е била на тежките нива от 8%.

„Въпреки всичко това не е безрисково (начинание – бел. ред.)“, отбелязва той. „Когато стимулираш цените на активите и потиснеш кредитните спредове, това идва с неприсъщите недостатъци по отношение на рисковете за финансовата стабилност. В даден момент рисковата премия може отново да скочи, което може да създаде предпоставки за навлизане в нова рецесия“, казва той.

В последно време бурните движения на финансовите пазари, асоциирани с опасенията относно растежа на икономиката на Китай, бяха причина централната банка да направи известна пауза, докато обмисля дали да вдигне лихвите по време на септемврийското заседание. Бившият президент на Фед във Филаделфия Чарлз Плосър коментира, че централната банка трябва да се увери, че не изглежда като твърде длъжна на финансовите пазари.

„Колкото повече Федералната комисия за отворения пазар или председателят говорят за цените на активите, толкова повече създават впечатление, че цените на активите са нещо, за което им пука и за което биха реагирали. Това е лош момент, в който би искала да се намира дадена централна банка“, категоричен е банкерът.

Коментарите на Плосър подчертават един по-широк проблем. Осем години, след като финансовата криза тикна глобалната икономика на ръба на колапса и принуди трансатлантическите правителства да хвърлят стотици милиарди долари за спасяването на банките си, централните банкери не са по-мъдри относно това какъв микс от парични, фискални и пазарни регулаторни политики могат да бъдат най-подходящи, за да гарантират стабилен дългосрочен растеж.

Старият теоретичен и практически подход към таргетиране на инфлацията се провали в годините преди финансовата криза отчасти, защото игнорира инфлацията при цените на активите. Но днес ниската инфлация окуражава централните банкери да се въздържат от вдигане на лихвите дори когато цените на някои активи са високи.

Никой не се нуждае от напомняне за силата на Фед, с която разполага. Спомените са все още пресни за това как бившият председател на Фед Пол Волкър предизвика рецесия в началото на 80-те години на ХХ век в опит да се справи с инфлацията.

Съдбата на глобалната икономика почива на преценката на няколко души, отбелязва Financial Times.